Понеже в една друга тема се разрази спор...
За или против абортите?
Убийство ли е абортът?
Понякога абортът е най- доброто решение/ да/не?
Смятате ли, че трябва да има забрана?
1. За
2. Не
3. Винаги е добро решение, когато не носи рискове за здравето на майката.
4. Не, даже ще си призная, че ако ми се наложи, не бих се замислила въобще. Искам да имам деца, когато преценя че искам това да се случи, а не когато съм пропуснала спукан кондом. Най- вероятно ще поставя и родителите си и партньора си пред свършен факт.
Вземам всички възможни мерки - хапчета и презервативи, за да не ми дойде на главата. Смятам, че жената трябва има право да избере какво ще прави с живота си.
е, чак сега ще стане мармалад![]()
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
A дебат по темата?
А дамите запознати ли са, какви са страничните ефекти на противозачатъчните? Като подтискане на либидото, хормонални дисбаланси и тн.?
Пълна стерилизация и разрешение за продължаване на вида само след одобрение от специална комисия.
Grumpy old madman
Grumpy old madman
За, за мен не е убийство, поне не и в широко разпространеното и масово разбиране за 'убийство', но това вече само по себе си си е морален казус и малко по-друга тема.
Според мен е много по-добре една нежелана бременност да бъде прекъсната навреме, отколкото детето да се роди, но да израсне в мизерни условия, разбито семейство, неподходяща среда ( казано по-накратко да има провален живот още от детството)или пък да бъде оставено в т.нар. дом за сираци, което според мен е същото дередже кажи-речи като гореописаните условия.
Тук възниква и въпросът кои сме ние, че да лишаваме едно дете от живот и да определяме дали да се роди или не. Да, но едно нежелано дете, още от малко свикнало с тази мисъл, отгледано в изкривена социална и семейна среда, оставено 'на произвола' има всички предпоставки да се превърне в пазарит за обществото, както, всички знаем, се случва в повечето случаи. Е не, мерси в такъв случаи..
Здрасти, хубав аватар!>
Този разговор даже някога сме го водили по Скайп с теб, ако си спомняш? Преди доста време беше. Позицията ми не се е променила, ще гледам да не се отнасям прекалено, че имам за учене, хъх.
Комплексен въпрос. По принцип съм твърдо против! Не съм никак религиозен, но създаването на живот е уникално и нямаш право ей така да го отнемаш, защото, примерно, не си бил завършил образованието си докрай още, не си изкарал магистратура или не печелиш по 1000+ лева месечно (да речем, толко’ ти трябват в София, ако не и повече; на човек, двама души – малко дете, нормален стандарт, както го виждам).
Аз лично пример за човек с нормално семейство никога не съм бил, но пък имам наблюдения над приятели, бивши съученици, колеги. Най-оптималната възрастова разлика с децата е под 30. Да речем над 20, де, за да не си съвсем пък и без завършено средно. Със сигурност жертваш нещо от живота си, купоните, лудуването и дрън-дрън, но пък едно дете те прави много по-отговорен и разумен. Научаваш се да цениш по-високо труда и парите си. И така нататък. Би следвало да е така. А и при по-малка възрастова разлика, освен ако не си говорим за някое мъничко градче или селце, вероятността да сте по-близки и да сте повече приятелки с дъщеря ти, когато тя е на 16-20 е по-голяма. Същото важи и за син. Точно защото знаеш колко трудно си се справял, докато е бил по-малък и т.н. Не е задължително, но е по-вероятно. Отговорността е градивно нещо по принцип и не е лошо да пораснеш малко по-рано. Няма да си ‘най-възрастния родител от на всичките деца в класа’ и няма да има толкова умора от живота, отбелязана на лицето ти, поне докато детето е малко. И пак се сещам за изключения, говоря по принцип. Едно дете не може да те спре да си завършиш образованието, такива оправдания не приемам. В момента има колежка от съседната група в университета, която роди и си се явява на изпитите, проявяват разбиране преподавателите, дават й отсрочки. В краен случай би прекъснала за година, което не е фатално. Работа, учене и дете ще да е доста натоварващо, но не е невъзможно. А и докато е малко все ще има баби, които да ти помагат понякога, хем, млади баби, хех. Баба ми работеше докато бях малък (разликата ни не е малка всъщност), но се грижеше и за мен. Баща ми беше в чужбина, а майка ми.. никога не е била особено отговорна. Не ми е липсвало нищо, като грижа, разбиране и т.н.
Не съм тийнейджър от отдавна (уви)), но не толкова отдавна за около седмица бях в ситуация, в която не беше ясно дали се е случила бременност или не. Не ме паникьоса това, не ме уплаши чак толкова и т.н. Даже си начертах планове в главата какво и как ще правя в краткосрочен план, за да няма проблеми с материалната осигуреност. Отделно, че я обичах.. Ми не е невъзможно. Притесняваше ме не на шега как ще се чувства, човекът с когото бях тогава (и ще прочете това навярно, хех) и как ще й се отрази на нея. Не беше подходящо, но щях да направя всичко възможно да я убедя, да го задържи. Решението не трябва да се взима еднолично, а последната дума има момичето, така е. Все пак, то лежи в нейната утроба.
Ааа, да, конкретните въпроси – абортът си е вид убийство и на най-ранен етап. Дори от медицинска гледна точка в началото да не е точно така. За мен е нещо погрешно. Направили сте го, поемате си отговорността.
Несъмнено е най-доброто решение в някои ситуации, не отричам. Когато майката е прекалено млада или настъпят други усложнения, може и да се наложи по спешност да бъде извършен такъв. Също и когато е над допустимата възраст за раждане на деца. Тогава е силно желателно и от психологична гледна точка да се предприеме аборт. Има една модераторка, kalpazanka, почти сигурен съм, че може да се изкаже бая компетентно тук (вместо аз да си преглеждам стари учебници или да гуглирам).
Не трябва да бъде забранен в никакъв случай! Това си е твое(Ваше) право, а има и случаи, в които е наложителен. Няма да е зле да има малко повечко часове по сексуална култура в училище обаче, също и някога да сложат читави учители по психология. Трябва да са по-наясно подрастващите с тематиката и отделните й аспекти. Не да минават периодично някакви забавници и да им показват как и къде се слага презерватив на краставица, а по Биология деликатно да се претупва тази част от материала, защото на преподавателя не му се занимава. Това е всичко. Оттам нататък, окончателното решение принадлежи на родителите и ако не е над 12 седмици ембр., значи не е убийство биологически погледнато, т.е. ако е извършен със съгласието на майката тя не трябва да подлежи на съд. отговорност. Както казах, понякога това е най-доброто решение.
Подкрепям горното мнение, защото е зряло и застъпено с богат житейски опит.
По принцип съм против абортите, но въпреки това за мен НЕ Е УБИЙСТВО. Не е убийство, защото първо както казах в другата тема, това не е човек, а зародиш. Разликата е огромна. Другата гледна точка е самоубийството, ако НЕ направиш аборт. Представете си 15 16 или пък 17 годишно момиче, бременно, не съзряло, не изградила още собствените си житейски ценности пък камо ли да възпитава друго дете, човек който тепърва опознава света не може да отглежда човек, който е в почти същия процес като него. Не става. Раждането на дете в ранна възраст дава един живот и убива друг. Този на майката или пък и на бащата. Аз гледам всичко от морална гледна точка. Нима като родителите на евентуалните родители се съгласят с това, да гледат отрочето на 16 годишната си дъщеря ще последва нещо по-хубаво ? Не е ли по-добре тия хора да имат деца, когато са готови и да могат сами да се радват на тях, вече утвърдени в живота, постигнали целите си и горди с това, че оставят нещо от своята плът и кръв на света, а не една нежелана грешка за която ще се сещат докато умрат ? Друг е въпроса за зрелите жени, които правят аборт, щото са глупави. Тогава съм съгласна, че не е правилно.. големи хора с отговорности, ТРЯБВА и се налага да поемат и тази, да намерят начин и да се грижат И за това дете, ако имат и още преди това.. Отделно от това, не смятам, че има некви психични разтройства след аборт при една жена/момиче. И също така, не съм особено ЗА противозачатъчните, ноо когато наистина не могат да се въздържат един мъж и една жена, да се взимат всички възможни предпазни мерки според мен поне е най-добре. Във всички случаи нежелана бременност, аборт или провален живот са доста по-лоша алтернатива от малко отговорност.. и не, не съдя, просто съчувствам на хора, които са го преживели.
.!.
И от физиологична и от правна гледна точка си напълно прав. Преди 12-тата седмица не е живо същество. Със сигурност до края на първия месец(седмица четири), то не е даже и ембрион. Но не е точно като да махнеш семки от диня, нали? Това е потенциално човешко същество, което твърде вероятно ще бъде живо такова след няколко месеца. При общо зададена тема като тази, говорим за аборта, като цяло. Иначе в самото начало не е убийство. Съгласен съм с теб. Въпреки това съм против.Първоначално написано от HarleyFlanagan
Попадал ли си някога в подобна ситуация? Доста личен въпрос, но пък не оставяш впечатлението на стеснителен човек. Четките ще ти ги спестя, чул си предостатъчно тук.
p.s.: за удобство - бихте ли приложили линк и към другата тема тук?
Почти всички грешите в темата. Нито това със седмиците е вярно, нито това, че не е убийство... Просто ви казвам кое не е правилно, за да имате малко по - стойностна дискусия, аз отдавна се оттеглих от този форум, друга е причината да влезна за един - два пъти.
Ето ви насока, за да няма пилеене на букви от ваша страна.
Едно нещо, което се развива, расте, увеличава се, променя се и етц е живо, това трябва да се знае, защото е невероятно грешен похват да си мислиш, че имаш едно нищо в корема си, обозначавайки го с думата зародиш. И всеки наблегнал на зародиш, нека провери от къде идва думата и какво означава.
Отнемането на енергията, хода на растеж, душата или прекратяване на физиологичните функции умишлено, се нарича убийство.
ПП: Това е линк към дебата от форума: http://www.teenproblem.net/f/viewtop...264151&start=0 , там се говори за след 4-тия месец, но общото е, че става дума за аборт.
ULTRA VIOLENT SKIN BLOCK!
Ми това със седмиците е вярно. Плюс това този зародиш все още няма сърце, няма живот в него, има евентуален, но все още липсва.
.!.
Четете малко повече литература и се образовайте в тази сфера, дори може да се консултирате със специалист по темата.
Не влизам в апатичин спор за това кое е и кое не е, вече казах кое е вярно. Дадох и определение на нещо живо.
За контекста мога да напиша - има хиляди хора без ръце, без крака, без функциониращи сърца (тежък вид кома), но те все още са живи същества.
Край на моето присъствие в темата.
ULTRA VIOLENT SKIN BLOCK!
Ти откъде знаеш, че не съм го чувала от специалист.. или ако не аз други хора.. професоре.![]()
.!.
Ами хапчетата за спешна контрацепция не са ли убийство?
Те също са против естествения ход на събития и НЕ са превантивна мярка?
Те създават условия за незачеване, след като вече всичко е свършено и ако е трябвало да се зачене , след тях вече не може, т.е лишаваш от живот нещо, което е трябвало да живее?
Децата не са само сперма![]()
против
убийство е
[ мразим хора! ]
'И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.'
('Дяволско' - А. Далчев)
Колкото и да оплюете мнението ми-да възприемам аборта като убийство без значение в какъв етап от бремеността е
Аборт-един живот заченат, но не живял.
Някои хора казват, че ранното раждане травмира много, но за мен много по-травмираща е мисълта да откъснеш ей така, нещо което вече е в теб и дори и микроскопично е живот, човече което иска да дойде на бял свят.
Who doesn't long for someone to hold
Who knows how to love you without being told
Somebody tell me why I'm on my own
If there's a soulmate for everyone
Проблема за абортите е такъв, че не може да се гледа на него глобално. Колкото и тъжно и дори лицемерно да звучи просто това е чистата истина. Абортът в САЩ и абортът в Европа имат различно значение. За това отделните държави имат различни съображения, поради които да забраняват или позволяват правенето на аборти. Това са демографски и социо-културни кризи или висок ръст на престъпност, необразованост и пр. и пр.
Специално за България мисля че практиката на абортите е сравнително не добре застъпена. От тази гледна точка и в днешната ситуация мисля че абортът не би трябвало да бъде сред легалните средства за предпазване.
Средностатистическа двойка достигнала по някакъв начин до бременност е сгрешила своя полов живот / ако детето не е искано /. Има презервативи - има и хапчета.
Ако на някой му се спори на темата защо абортът не трябва да е свободно право на избор при човека / извън религиозни догми / нека свирне![]()
disintegration will follow
I've never felt a pain in life so hollow
I've given up
I'm letting go
I'm so scared, of what will follow
I've never felt a pain in life so hollow
letting go of everything I used to know
Абортът не трябва да бъде разглеждан глобално, защото макар и привидно причините да са едни и същи при повечето двойки, то факторите са съвсем различни. Т.Е. афро-американка от гетата в Ню Йорк има различни подбуди от средно статистическа софийска пикла.
Тъй като свириш ... тезата ми е следната : Абортът не трябва да бъде свободно, в смисъл на равно-достъпно за всички пълнолетни граждани, право, защото има пряко и не винаги осъзнато влияние върху организма на родилката. Това като едно. Като две - разбира се има и законодателство, което е уредило проблема с това до колко месеца плода е, така да се каже все още недоразвит и може да бъде изваден, но и съществува разбирането, че при бременностите строго-индивидуалните развития са значителен процент, в сравнение с масовите, за това и не можем да сме сигурни точно каква е разликата между 3 и половина и 4 месец в конкретния случай. И най-вече защото абортът е краен, но абсолютно и стопроцентово ефективен метод за прекъсване на бъдещ човешки живот без социални последствия за това. Разбира се ако ме питаш - жена, която е направила аборт трябва да й бъде забранено да има деца до края на живота си, освен ако това не е поради медицински причини.
disintegration will follow
I've never felt a pain in life so hollow
I've given up
I'm letting go
I'm so scared, of what will follow
I've never felt a pain in life so hollow
letting go of everything I used to know
Този спор идва от Пълнолетника направо.
Не виждам причина аборта да се нарича "убийство" или да се лепят толкова крайни мнения на нещо, което вече е естествено за западната култура. Щом майката взима решение за аборт, то нейната преценка е ,че е евентуалния живот, който ще даде може да бъде пагубен за нейното съществуване и за това на плода и . Това е нейно право да упражнява един вид подбор на поколението, осигурявайки на един бъдещ човешки индивид много по-силно начало. Нормално е за родителите да искат най-доброто за едно бъдещо тяхно дете, а не за някоя грешка. Съвременната технология ни позволява да надделеем над природата и нейните закони на оцеляването.
Т'ва определено не са силните козове за позволяването на масовите аборти. По-скоро това може да бъдат част от онези частни случаи, за които държавата или неин регулативен орган да преценява дали да позволи аборт или не. Тези случаи могат да се влеят в медицинските такива.
disintegration will follow
I've never felt a pain in life so hollow
I've given up
I'm letting go
I'm so scared, of what will follow
I've never felt a pain in life so hollow
letting go of everything I used to know
Самите доводи "против" абортите са крайно субективни, защото идват най-вече от едни бъдещи майки, които все още са на тъмно за семейното си бъдеще( no offence) и при тях много по-силен е афекта. Никой не обсъжда унищожаването на всеки плод, който е заченат в последните 9 месеца.
Аз ще се опитам да допълня горното мнение, но през погледа на .. жена.
Досега най- изтъкваните причини За аборта, са материалната несигурност и невъзможност за осигуряване на нормални условия за живот на детето.
Аз ще бъда по-крайна, дори с риск да бъда оплюта от някого, ще кажа че дори да имам сигурен дом, средства, хубава работа, идеален мъж и тн, пак бих направила аборт, ако сега не е момента.
Не можем да претендираме за морал, а да го измерваме с пари.
Няма нещо на света, което може да ме откаже от решението ми, освен ако не ми бъде засегната способността да имам деца в бъдеще. Защото до колкото знам, след 3тия аборт опасността от фертилност се увеличава много. Разбира се, сега някой ще достигне до "гениалното" прозрение, че и първия аборт крие същите рискове..
Решението ми ще бъде взето с чиста съвест, защото ще съм честна със себе си и ще си призная че моят живот, който ще е в разцвета си, ми е по-важен от раждането на дете на всяка цена.
Някой каза, много добре, че раждането на един живот води до загиването на други два.
Зная, че сигурно ще се справя с всичко, дори да родя, знам че ще го обичам, макар да не съм го искала, но просто предпочитам да не бъда изправена пред такива обстоятелства.
Освен това, решение за раждане не е само в ръцете на майката, защото не засяга само нейната съдба.
Ако мъжа, който ти е направил детето не го иска в момента, няма как да постъпиш морално спрямо него.В единия случай ще го родиш тайно и той никога няма да разбере че има детенце.В другия случай, ще го родиш с неговото знание, тогава съм сигурна че и най- големия лепилар ще се трогне някой ден.
Не искам да поставям никой пред последните две алтернативи.
И съм благодарна, че преди майка ми е направила аборт навремето, защото иначе нямаше да ме има. Това жените да нямат право на раждане, ако са направили аборт е абсурдно.
За мен е също толкова нехуманно да ме задължават като мъж да поема част от издръжката на едно дете, което носи моя генетичен материал напримерно против желанието ми. Но нямам избор, нито мога да задължа майката да направи аборт.
Аргументът е - сгрешил си - ще плащаш.
А доколко един зародиш е нечия собственост е спорно. Това не е някакъв червей, или глист, или някакъв друг подобен паразит, който да премахнеш.
А също искам да ми се дефинира, какво е живот.
Grumpy old madman