Интересни коментари и както винаги, темата си е болна.

От мен само една вметка:
Никой не си дава сметка, как ние по презумпция слагаме щастието и добруването на детето на първо място, без дори да имаме твърде обективни причини за това. Не знам кой от вас е запознат с методи от семейната терапия, но там много добре изпъкват такива несъзнателни наши нагласи. Да добрува обаче право има не само детето, но и майката, и бащата, и всеки.

Какво произлиза от подобна нагласа в контекста на тази тема, не ми се пише, а и вероятно можете и сами да се сетите.