Цитирай Първоначално написано от maroin
Влюбен съм до побъркване.Всичко в нея е идеално.Лицето й,очите й,тялото й,характерът й,смехът й,походката й,начина по който седи на стола си в училище-всичко.Дори като е ядосана е идеална.Когато ми подари усмивката си вътрешно ликувам и отивам в тоалетните на училището където никой няма да ме чуе когато започна да викам и подскачам от радост.Когато подари усмивката си на някое друго момче сърцето ми се свива и деня посивява.Когато ме погледне нещо ме втрисва и в цялата си глупост започвам да заеквам когато ме заговори.Цял ден мога да я гледам без да мигна-толкова е идеална за мен.По дяволите влюбен съм.Защо господи -защо трябваше тя да си има приятел,защо трябва да я обичам само от разстояние.
хДД налях се. Забрави я