- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Странен лабиринт... моят лабиринт.
Странен лабиринт... моят лабиринт.
Изгубена в нещото, наречено живот,
в неговия странен лабиринт,
лутам се и търся брод,
изход, па макар и мним.
Около мене всичко тъне в мрак
и в тежка, глуха тишина.
Пипнешком, аз търся знак
към въображаемата светлина.
Наслуки лутам се, без път.
Мислите са дебелите стени
на моя странен лабиринт,
що отдавна ме плени.
И все така... търся свободата.
Изгубена, болезнено сама.
Лабиринтът ми... тъй тегнат тъмнината
и тази тежка, глуха тишина.
харесва ми,мда!...
Винаги съм се чудела защо чувам критики само зад гърба си и сега го осъзнах...тях не ги беше страх от това да не ме наранят,обидят или натъжат,страха бе породен от това че ако го кажат директно на мен...ЩЯХ ДА ГИ СРИНА!
Добро е!
Уча се да отказвам неща, които биха довели до успех, ако условието е да заплатя с вътрешното си спокойствие.
Само тук ли публикуваш стихотворенията си ?
Човек не обича истински, ако не обича вечно.19.06.2009
![]()
дo Jumbie483 - не, публикувам ги в otkrovenia.com и в личния си блог (:
Ще можеш ли да ми дадеш линк и към двете? Ако не искаш тук, може и на ЛС.![]()
Човек не обича истински, ако не обича вечно.19.06.2009
![]()
почувствах гоПървоначално написано от JustaLittleKid
страхотно е![]()
Ама ти наистина си талант, бе момиче.![]()
Очарована съм от всичките ти произведения.
Моля те, продължавай все така. Не разбирам изобщо от поезия, но ти успяваш да ни предадеш чувствата и емоции..
ПРЕКРАСНА СИ!![]()
Благодаря ви![]()