Не търся критики и поправки... просто излях чувствата си за да ми олекне и се питах дали има хора, които са в подобна ситуация в момента...




За какъв започна да се имаш?
Защо тъй вирна си носа?
Ти за глупачка ли ме взимаш?
Няма повече да те търпя!

Помня предишното ти отношение,
помня как наричах те „перфектен”!
Но не харесвам новото ти поведение
и знай, че хич не си ефектен.

Преди не се отлепяше от мен
сега обаждаш се през ден.
Спускаш се бързо по надолнището стръмно,
не, не си готин с тея очила на тъмно!

К'во си мислиш? Че ме притежаваш?
В моята самостоятелност ли се съмняваш?
Сега ще ти отворя широко очите
и ще кажа – спри да се биеш в гърдите!

Далеч не си толкова уникален
и смешния ти номер е адски банален.
На тежкаря за никой не му пука?
Ха! Ми махай се тогаз от тука!

Момчето, което познавах преди
така и така вече изчезна,
а тебе никой няма да търпи
отказвам пак да съм любезна.

Няма да се усмихвам, пак е чашата преляла.
Защо се опитваш да ни упътиш към раздяла?
Не видя ли, че с теб имахме нещо невероятно?
Как искам да се върна във времето обратно!

Искам да си спомниш какъв човек беше
да видиш възпитанието как си личеше,
а сега ми се правиш, че не ме забелязваш?
Писна ми всяка моя дума да отрязваш!

Малко по малко от себе си ме отдалечаваш
и след време се надявам много да съжаляваш!
Дано разбереш какво момиче си изпуснал
и каква тъпа грешка сам си допуснал!

Защото друга като мен трудно ще намериш
и докато срещнеш свястна, бая ще се озвериш.
И ще си казваш „ех, добре си бях преди”..
Ами да, но сам така се подреди!