Свърших училище, и както обикновенно баща ми ще ме заведе на село.....без компютър (това не ми пречи) без приятели....без нищо....Всичко от моя град ще ми липсва...от въздоха...до всяка малка прашинка..Сърцето ми остава тук..и копнее за мига в когото ще се прибера и отново ще бъда във най-прекрасния филм - Живота, всяка секунда която съм далеч искам да умра, искам да ме нямаше, искам си стария живот, колко пъти съм говорила с наще че не искасм лятото да си ходя, но те ен ме разбират.Писна ми да си пропилявам най-прекрасните години, детството ми....отиде си на вятъра от 2госишна ходя на село сяко лято, а сега съм на 15.....