На няколко пъти бях на косъм от това да и кажа, че искам да скъсаме..и тъкмо се разбираме за среща и като се видим, тя започва да говори все някакви весели неща и нямам нужната смелост за да и кажа какво искам АЗ. После, като започна да се държа малко по-гадно към нея..тя започва да ми говори неща от типа.. " Ти изобщо не се замисляш, мислиш само за себе си...замисляй се повече върху това, което правиш, изразявай мнението си" и т.н. Постепенно този разговор се превръща в повече от ужасен за мен и понякога дори проронвам сълзи.
А що се отнася до това да я взема със себе си - не мога дори да искам, тъй като няма да има тякъде да спи, тъй като там аз отивам при баба ми и дядо ми и просто нямам възможност да я взема.

Иначе казано - Искам свобода, но дълбоко в себе си усещам, че ще ми е много трудно да се разделя с нея. А двете неща не можах да ги комбинирам вече 5 месеца.