Привет пише ви едно объркано и наранено момиче.На 17 почти съм и наскоро се влюбих за първи път.Отначало не си признавах ....с него нещата горе долу вървят не сме и първи приятели де.Между нас има нещо като химия в начина по който се гледаме ,само като ме погледне и замръзвам ,започва да ми става топло (в това студено време).Той е важен за мен помогна ми да преодолея по-лесно предишния си.С него само се харесвахме де ,но така и не се получи защото бяхме твърде различни.Работата е там ,че напоследък се промени и то доста от срамежливото и добро момче не остана нищо.Стана по-отворен тази учебна година ,не учи както преди ,говори в час и такива ,а не беше такъв.Някак си отнесен е и разбрах ,че явно момиче му е завъртяло главата и се оказа така.Но за мое съжаление това не бях аз.Видях го да се целува с друга и то с една от най-грозната от училището при положение ,че има и по-красиви от нея.Казвам ви много ме разочарова това....боли ме....и не знам как да се държа с него как да го погледна ....има ли смисъл вече?!