* какво в света ти харесва? а в хората? а обратния въпрос?
Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. Харесвам чувството, топлотата на това да съм между най - ценните ми хора. Онова нещо, което кара сърчицето ти да трепне когато видиш/разбереш, че някой мисли за теб, въобще че са съпричастни с теб и чувствата ти по някакъв начин. Аз лично все по - рядко намимам хора, които да ми дават повод да се чувствам така. Не знам дали времената са такива или сами сме си виновни за това, но вместо усмивки, вместо разбиране, добронамереност от хората лъха някаква пресметливост. Отношенията се градят с умисъл, в зависимост от това дали може да си полезен(в най-циничния смисъл на думата) на някой някога с нещо.
* какво намираш в животните, което ги прави по-ценни, по-интересни и повече заслужаващи обичта ти от хората?
Толкова са искрени и непринудени... Толкова по - лесно е да общуваш с тях. Те нямат задни мисли, не те използват, толкова по - просто е. Когато контактуваш с едно животно усещаш съвършенството на природата. Може и да звуча смешно, наистина са ми малко думите.
* какво правиш за удоволствие?
Излизам да се разхождам с нашите/кучетата/приятелите ми/сама.
* какво ти се иска да опиташ?
Искам някой ден да се науча да яздя. Обаче майка ми упорито ме убеждава, че ще счупя коня ако се кача 
//всичките ми въпроси започва с "какво", имам напредък от "защо" насам:Д
* (към горния въпрос) а какво не ти стиска? защо?
Да се занимавам с екстремни спортове. Сигурно инстинктът ми за самосъхранение е прекалено изострен или пък се смятам за прекалено важна за света, не знам.
* ако(ехаа:Д) можеш да промениш едно нещо, какво ще е то?
Бих си изкоренила всичките комплекси.
* коя ти е любимата приказка/история от детството?
В интерес на истината на мен като малка не са ми разказвани приказки и истории. Баба ми, лека и пръст, беше учителка и от много малка ме учеше да чета, да смятам. Първата доброволно (в смисъл, че сама си я избрах) прочетена книга от мен беше Малката принцеса. Принципно много мразя да препрочитам книги или да гледам филми по много пъти, но тази специално като я позабравя си я изчитам наново.
* у дома. какво е чувството?
В момента у дома изпитвам адската сигурнст и спокойствие. Напоследък е единственото място, на което се чувствам защитена и най - важното - себе си.
* към въпроса за приказката, просто не исках да го четеш преди да отговориш:Д - с какво я свързваш, сиреч - защо:Д
Винаги съм се възхищавала от начина, по който е описано момиченцето (Сара). Има една искреност в нея, една състрадателност, грижовност...