На горещия стол е babity

[babity]

А би ли отишла на гледачка?
Или да си направиш личен хороскоп? ((:

Преди време съученичка беше при гледачка, която им предсказа всичко както си се случи в последствие. Като ми разказа каква е процедурата се бях запалила и аз да отида, но все не ми стигат парите дотам. Пък и някакси е страшно да знаеш какво ще ти се случи. По-склонна съм да дам пари на гледачка, отколкото за хороскоп.

Мислиш ли, след случая с отчуждения от теб котарак, някога занапред ще си вземеш котка и ще я научиш да съжителства с кучетата и обратно? По всяка вероятност. Ако баща ми не беше твърдо против сигурно и сега щях да имам котка.

Ако тръгваш да пътуваш за чужбина, но не ти позволяват да вземеш любимото си куче с теб, какво би направила? Ако пътувам просто по работа ще го оставя при приятели или в хотел за няколко дни. Виж, ако се местя да живея там за постоянно вероятно ще си отложа пътуването с няколко дни, ще се направят нужните имунизации и всички ще заминем заедно. Като се замисля търсенето на стопани за любимото ми куче ще отнеме много повече време от каквато и да е медицинска интервениция, която трябва да се извърши преди да заминем.

Какво виждаш в очите на кучетата които отглеждаш, когато те погледнат? Техните очички са като едно огледало на моите емоции. Когато съм весела виждам дяволития поглед и муцуната, която ме опъва за да му хвърлям любимата играчка за апорт. Когато ме е страх една муцуна се надвесва над мен и получавам една огромна и лигава целувка. Когато някой ми посегне имам двама незаменими тридесетсантиметрови телохранители. Когато плача една муцуна се просва до мен и хайванчето скимти заедно с мен. Да не почвам да разказвам за лиготиите, за непреодолимата нужда от вимание, за "мазненето", с което се опитват да ме омилостивят когато съм се скарала. В тези очички виждам неща, които все по - рядко виждам в човешките очи. Дори имаше момент, в който бях стигнала до някакво маниакално положение и отказвах да виждам хора. Предпочитах да си стоя сама с кучетата.

Прощаваш ли лесно? За прощаването - прощавам, обаче прекалено трудно забравям и понякога това продължава да ме яде след като вече съм си подновила отношенията с въпросния човек

Защо сега да предстои твоят тъмен период, след като започваш да си градиш бъдещето? Защото не мога да различа нещо кой знае колко тъмно като се обърна назад. Най - големите ми проблеми са били винаги с това, че се предоверявам на хората, а на тях не им пука. Иначе винаги съм била послушна. В сравение с другите все едно не съм карала пубертет. Не съм имала проблеми вкъщи, не съм курволясвала, не съм се друсала, не съм бягала от нас. Напротив, все съм се стремяла да съм за пример.



пп. Снизхождението е добро качество в много случаи.Може, аз казах каква ми е първата асоциация.