Linea

[SolemnityOfDeath]

Linea

Колко време ще трябва
докато спра да нехая
и най-сетне осъзная
и после пак да забравя
че каквото и да правя
оставам всъщност сам
и никой не е бил 'там'.

Колко пътеки да извървя
колко есенни листа
че на нечий път да спра
скрит от човешка мараня
и оттам също да избягам
сред клони и трънаци
търсейки спасителен храм.

И как ще ми се даде покой
след като покой няма
и мога само да горя;
да горя
и да навличам маски
за пред вас - красиви окраски
лишени от сетна мисъл
просто неразбории на Шута
които луд гений е изписал
криейки се от собствената самота.

Ще горя и ще крещя
наблюдател в' всичко
и част от нищо.
Ще бягам от град в град
ще се давя; ще умирам в глад
и ще се заблуждавам
че някой има там.

И в тази заблуда
докато като плевел вирея
ще стигна до края
и там не ще нехая -
ще откъсна две-три сълзи
и в глухия мрак на смъртта
това, което винаги губя
ще намеря без да боли.

[HexGirl]

Толкова се доближава до нещата който мисля в последния месец като изтръгнато от моето съзнание...

Браво , тоо аз хиляди пъти съм казвала колко ми допадат нещата ти .

[jghgh]

(y)

[Elenichkaa]

Добро е!

[BlackaTBW]

Красиво!