- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Както преди
КАКТО ПРЕДИ
Не исках да идвам при тебе вече,
но ти пак ме пожела.
И със захвърлена от мене гордост,
отново хукнах към твоята врата.
Очаквах думи нежни, по-хубави, по-различни отпреди,
но срещнах пак студени фрази, каквито чувах и преди.
И виждах как мечтаният от мене свят се разрушава,
тухла по тухла, греда по греда...
А след него остава само тъмна бездна,
в която бавно ме поглъща някаква сива тъга.
Сърцето вече безразлично е към нея,
привикнало още отпреди,
тихо, безгласно стене, докато взирам се в твоите очи.
Търсих в тях лъч на нежност,
лъч на светлина, по-различна отпреди,
но срещнах пак безразличие и изпитах болка,
каквато чувствах и преди.
И пак ще търся себе си в поеми,
в романи и красиви мечти...
В сънищата си ще търся пак утеха
за опустошената душа, която ми остави ти.
И в нощите без тебе, и дългите горещи дни,
както преди ще пълня дупката от куршум в сърцето
със собствените си сълзи.
Добър опит!Но се нуждаее от доооста добра редакция и преработка!Опитай сам/а да го преработиш!Успех!
Иначе като идея е добро!
Винаги съм се чудела защо чувам критики само зад гърба си и сега го осъзнах...тях не ги беше страх от това да не ме наранят,обидят или натъжат,страха бе породен от това че ако го кажат директно на мен...ЩЯХ ДА ГИ СРИНА!
Добър опит!Но се нуждаее от доооста добра редакция и преработка!Опитай сама(предполагам си момиче) да го преработиш!Успех!
Иначе като идея е добро!
Винаги съм се чудела защо чувам критики само зад гърба си и сега го осъзнах...тях не ги беше страх от това да не ме наранят,обидят или натъжат,страха бе породен от това че ако го кажат директно на мен...ЩЯХ ДА ГИ СРИНА!
Не исках да идвам при тебе вече,
но ти пак ме пожела.
И със захвърлена от мене гордост,
отново хукнах към твоята врата.
Очаквах думи нежни, по-хубави, по-различни отпреди,
но срещнах пак студени фрази, каквито чувах и преди.
Само това ми хареса.
Човек не обича истински, ако не обича вечно.19.06.2009
![]()