Имам чувството, че съм в затвор...

[AlMiNaToRa1]

Направо имам чувството, че съм в затвор...
Родителите ми се държат с мен все едно, че съм на 7, а не на 17.
Постоянно ми правят някакви тъпа забележки за супер дребни неща, постоянно ми дават безценните си съвети...
Тръгвам някъде....взе ли си това,взе ли си онова, да внимаваш с тва, да не правиш онова...всеки ден едно и също.
Искам да съм по-самостоятелен.Събота и неделя искам да си поспя по-до късно, но не...стане 10:00 и вратата ми се отваря..."ами аз да те видя, много до късно спиш, добре ли си..." и някви глупости...
Не обличай тва, облечи онова, хладно е, защо си купи тва, онова беше по-хубаво....
И каквото и да им кажа никога не ми вярват.
Омръзна ми!Не съм в затвор и не съм малоумен.
Вече не мога да ги трая и скоро ще се скарам много сериозно с тях.

[TheBeliever]

При всички родители е така. Няма как да отвикнат от раз, при положение, че от рождението ти те са взимали всички решения за живота ти. Трябва просто да им покажеш, че имаш акъл в главата си, можеш да мислиш самостоятелно и да взимаш решения. Поговори с тях. Но имай предвид, че няма изведнъж да те "оставят намира". Ще трябва малко по малко да си извоюваш желаната свобода.
Успех и имай търпение!

[billyana]

Не е така.Имам един приятел на 17. След като на 16 приключи с ученето родителите просто му показаха вратата и му казаха , че винаги е добре дошъл на гости у тях. Намери си работа на 4 часа в общината и сега е записал колеж. Сам ще се издържа. ЕСТЕСТВЕНО не става дума за българи и мястото не е България . Тук синчетата са свикнали да цоцат до 39 години от родителите си.

[filmimilmi]

Да напуснеш дома си на тази възраст е най-голямата грешка, която можеш да допуснеш в живота си. Замисли се, макар и да ти се струва непоносим родителския контрол, ти нямаш проблеми с джобните, винаги дрехите ти са прани, не стоиш гладен и не си броиш стотинките, така че да ти стигнат, за да си платиш наема. Просто потърпи още малко, това няма да продължава вечно. Ако оправдаваш изискванията на родителите си, а и по-нататък им докажеш, че си по-отговорен като например това лято си намериш работа, може и контролът да се разпусне до известна степен. Но далеч не е толкова непоносимо колкото си мислиш. Много родители са такива. Засега се примири, няма смисъл да вършиш някакви радикални неща като да се изнесеш на квартира, просто потърпи една-две години, а от там насетне ще си по-свободен от всякога. За всичко си има време, сега времето ти е дадено, за да учиш. Да, тъпо ти се вижда в момента, но ще го оцениш много по-късно. В момента може да проведеш сериозен диалог с майка си например, колкото да не те буди съботите и неделите толкова рано, а за останалото - просто оправдавай очакванията на родителите си и ще получаваш бонуси. Не се чувствай като наказан. Замисли се за децата по домовете например, радвай се на каквото имаш...

[TheBeliever]

Не е така.Имам един приятел на 17. След като на 16 приключи с ученето родителите просто му показаха вратата и му казаха , че винаги е добре дошъл на гости у тях. Намери си работа на 4 часа в общината и сега е записал колеж. Сам ще се издържа. ЕСТЕСТВЕНО не става дума за българи и мястото не е България . Тук синчетата са свикнали да цоцат до 39 години от родителите си.

Те отново са взели решение вместо него.
Но действително в България е много по-различно. Тук принципите на патриархалното общество са прекалено силно вкоренени в по-старите поколения. Докато в мнозинството други държави се стремят да възпитават у децата самостоятелност, при нас стремежът е към изграждане на максимална зависимост от семейството и роднините. Тъжно, но факт.

[mincheto]

Ако мислиш ,че си и им загубил доверито, с нещо ,спечели го пак .

[gia_sena_mono]

Не е така.Имам един приятел на 17. След като на 16 приключи с ученето родителите просто му показаха вратата и му казаха , че винаги е добре дошъл на гости у тях. Намери си работа на 4 часа в общината и сега е записал колеж. Сам ще се издържа. ЕСТЕСТВЕНО не става дума за българи и мястото не е България . Тук синчетата са свикнали да цоцат до 39 години от родителите си.

В България е така, първо защото така са свикнали хората и сакън чадото им да не излезе от къщи и да остане някъде само и да се справя само с живота; второ някои не са особено амбицирани в живота, за да успяват сами и на 30-40 години вече да са се уредили прилично и трето, може би най-важното - парите. Ако всеки може да си го позволи ще се отдели от родителите си. Каква заплата трябва да взема един 18-годишен, току що завършил гимназията и желаещ да продължи образованието си, за да може сам да се издържа? И въобще какъв опит и каква квалификация има той, че да има по-доходна работа? С 240-300 лв дали може да си плати квартирката, да си плати образованието, да си поеме ежедневните разходи, да поизлезе някъде на дискотечка като бял човек и въобще да води един що-годе приличен и нормален живот?
А що се отнася до темата - такива са родителите. Гледат да направят най-доброто за децата си, което често комплексира последните. И както казват почти всички родители "Нали си ми дете!".
А ти се опитай да им докажеш, че си голям и можеш да се справяш сам с нещата. Лятото си намери някаква работа, например. Като излизаш кажи им "Аз излизам, всичко е наред, не се притеснявайте.". Ако пък ти направят забележка за нещо, просто кажи че го знаеш и не е нужно да ти го напомнят всеки път.
Докажи им, че вече не си малкото им детенце, което не може да се справя само.

[dd_93]

Приятелю, това ми е до болка познато. Не си единствения на 17, на който родителите са му такива. На мен също ми е писнало, понякога ми се е искало да хвана гората и да не се връщам. Това не си го помисляй, в гората няма легло . Ти сигурно нямаш сестра, която да те дразни и все ти да си виновен, все ти да вършиш цялата работа, защото тя била малка (само на 10). Каквото и да става първият, който търсят за някаква повреда съм аз, най - гадното ми е, че когато ме обвиняват в нещо накрая не ми се извиняват, а когато аз сбъркам, непременно трябва да го направя. Всички родители са така. Един ден, когато пораснеш и си имаш свои деца ще разбереш, че може би поне малко са прави.
Поздрави!

[Molzinka]

Просто им кажи, че не ти е приятно. Може би просто се притесняват за теб да не ти се случи нещо. По-добре така отколкото въобще да не се интересуват от теб, повярвай ми

[3motion]

Просто им кажи, че не ти е приятно. Може би просто се притесняват за теб да не ти се случи нещо. По-добре така отколкото въобще да не се интересуват от теб, повярвай ми

[fUcKsMiLe]

Аз няма да ти кажа "Не си единствен".. ! Във всяко второ семейство родителите са "полицаите" а ние децата сме "престъпниците" ..

В моето семейство /състои се от баба, баща, брат и есТ мен/, тъй като майка ми си развява байряка някъде в чужбина, баба ми се вживява в ролята на "майка", но 100% е ПО-ЗЛЕ .. и тя ми казва "Внимавай, да не направиш някоя глупост!", "Взе ли си телефона?А ключовете? А това.. онова ..", "Ама нали ти казах да не правиш това/онова!" .. и това е всеки божи ден.. Днес и го казах в очите И ПАК ЗАПОЧНА ДА МИ ПОВТАРЯ какво е казала .. че ме била отгледала и разни ей такива .. Направо ми омръзна и сега /ние с татко и брат ми имаме друга къща, но тъй като той не работа по цял ден сме при баба ми и в буквалният смисъл ЖИВЕЯ с нея в продължение на 10 години ;@/, ще си ида у нас и седмица няма да се прибера.. нека види какво му е на човек.. И после да ми вика, че аз не съм я уважавала ..

М/у ако имаш ключалка на стаята /предполагам имаш собствена/, заключвай .. аз така правя и ОБОЖАВАМ, меко казано, да спя.. спя си от примерно 00:00 до към .. 14:30 след обед .. и никой не ме приятеснява Хайде успех с ваште :P

[r1a1d1o1s1t]

докажи им че си достатъчно зрял,че не си малумен,
че можеш да си самостоятелен и т.н...за да се държат така с теб
ще има някаква причина...

[bobito_th]

Просто им кажи, че не ти е приятно. Може би просто се притесняват за теб да не ти се случи нещо. По-добре така отколкото въобще да не се интересуват от теб, повярвай ми

Но те прекаляват

[Slave4You]

Еми не е така при всички родители, но нашите и те са такива. Ще правя 18 скоро, а се държат все едно съм на 10. Вече изцяло съм се отказала да се карам с тях, защото те просто са си такива - притеснителни много. Такива ще са докато не се изнесеш от вас, това е истината. Колкото и аз да съм се опитвала да им обясня, че се държат прекалеееено притеснено, отговорите, които получавам са "Е ти какво искаш да те оставяме по цели нощи да не се прибираш ли?" или "Добре тогава ще те оставим да правиш каквото си искаш да видим докъде ще стигнеш" (ествествено никога не ме оставят де ) И така, според мен няма нищо общо с това, че ти нямат доверие или нещо такова, те ще са такива колкото и да им доказваш колко си зрял и отговорен и т.н. Всеки с късмета си

[Sisito941]

Направо имам чувството, че съм в затвор...
Родителите ми се държат с мен все едно, че съм на 6, а не на 16.
Постоянно ми правят някакви тъпа забележки за супер дребни неща, постоянно ми дават безценните си съвети...
Тръгвам някъде....взе ли си това,взе ли си онова, да внимаваш с тва, да не правиш онова...всеки ден едно и също.
Искам да съм по-самостоятелен.
Не обличай тва, облечи онова, хладно е, защо си купи тва, онова беше по-хубаво....
И каквото и да им кажа никога не ми вярват.
Омръзна ми!Не съм в затвор и не съм малоумна.
Вече не мога да ги трая и скоро ще се скарам много сериозно с тях.

Поправих го малко..и аз съм така.. Като изляза..все един два-пъти ми звънят,понякога дори повече от 2-3 пъти.."Къде си""С кого си"макар,че знаят че излизам с момичета...всеки ден..Все намират нещо да критикуват приятелките ми и да ме карат да се прибирам по-рано от тях,а те(приятелките ми) стоят повече от мен,макар че са с 2-3 години по-малки..Напоследък явно са се поуспокоили и ме пускат до 20:30,понеже още сме на даскало..някой път се случва и до 21:00 ако съм пред блока..лятото обаче искат не искат ще ме оставят навън до 21:00-21:30..

[bbbrs]

Направо имам чувството, че съм в затвор...
Родителите ми се държат с мен все едно, че съм на 7, а не на 17.
Постоянно ми правят някакви тъпа забележки за супер дребни неща, постоянно ми дават безценните си съвети...
Тръгвам някъде....взе ли си това,взе ли си онова, да внимаваш с тва, да не правиш онова...всеки ден едно и също.
Искам да съм по-самостоятелен.Събота и неделя искам да си поспя по-до късно, но не...стане 10:00 и вратата ми се отваря..."ами аз да те видя, много до късно спиш, добре ли си..." и някви глупости...
Не обличай тва, облечи онова, хладно е, защо си купи тва, онова беше по-хубаво....
И каквото и да им кажа никога не ми вярват.
Омръзна ми!Не съм в затвор и не съм малоумен.
Вече не мога да ги трая и скоро ще се скарам много сериозно с тях.

кажи им да не те занимават с глупости бади по самостоятелен и така..

[sladurka122]

Кажи им, че те притискат и искаш сам да си живееш живота, а не да си като в затвор. Мисля, че не е нужно да се караш с тях толкова сериозно.

[Missyyy]

аз точно заради това се скарах с тях сега естествено съм наказана ;дд мен не ме пускаха до късно навън през седмицата ,, т,е до 8 някъде само ЛУДИ са!!! казвам им , че отивам до парка и те " няма да ходиш там, пълно е с наркомании и пънкари бла бла " а на мен тея " наркомани" и "пънкари" са ми фр правя си нови кичури (лилави , червени ;дд ) и те " хората ще те мислят за луда" абее умрях от тях и им се развиках най-накрая , ноо ;дд сега е по-зле

[SugarxRush]

Спокойно при повечето тиийнове е така .. (: просто се грижат за теб явно не проумяват че вече не си тяхното малко дете .. покажи им че вече си зрял и можеш да се справиш с повечето неща без тяхната намеса (:

[Vasoto129]

недеи да се крараш с тях а поговори като човек вече за тва нали се възрастни а и нали са родители ще те разберат или поне ще се опитата

[MissKriss]

мисля че се притесняват за тев като ти задават въпроси отговаряи им спокоино Всичко ще се оправи

[BiGBaDWolF]

При всички родители е така. Няма как да отвикнат от раз, при положение, че от рождението ти те са взимали всички решения за живота ти. Трябва просто да им покажеш, че имаш акъл в главата си, можеш да мислиш самостоятелно и да взимаш решения. Поговори с тях. Но имай предвид, че няма изведнъж да те "оставят намира". Ще трябва малко по малко да си извоюваш желаната свобода.
Успех и имай търпение!

+1