За нея..

[Jimmy412]

...

[Linns]

Тя не ти казва "здравей", а ти правиш ли го?
В крайна сметка вината да се разделите е била твоя, не можеш да чакаш тя да те потърси, тряя да го напрайш ти..
Обясни и всичко това, кажи и какво чувстваш, как те е променила.. Разговор без скандал.. Дори да не се върне при теб, поне ще ти олекне, вярвай ми..
Аз не разбрах защо сте се разделили, ама карай..

[darkPaladin]

о.0 мъж ли си леке ли си?Жени много като маймуни капят,стига с тва тя е съвършена жената на моя живот бла бла ще си хванеш друга ще бъдете щастливи ще скъсате и после пак ще си намериш друга.На тази възраст бъдете сигурни,че хванете ли си гадже до сватба няма да се стигне.

[AniBG]

Мина много време, откакто се запознах с нея.. най-прекрасното момиче, което някога съм познавал. Твърде много се привързах. Обичах я, обичах времето, прекарано с нея.. обичах начина, по който ме гледа.. прегръдките, целувките, всички наши мигове.. Всеки път, когато я нямаше, усещах пулса й, вътре в себе си. Това момиче промени не само мен. Това момиче промени всичко мое. Начина ми на мислене, на държание. Никога преди не бях усещал нещо подобно.. Не ми се беше случвало всичко да бъде наред.. цял живот сглобявам парченца от живота си. Това ме караше да се чувствам странно, но ми харесваше. Да, не мислех да последствията. Преди около месец загубих най-добрия си приятел. Нещата с моето момиче не вървяха на добре.. Усещах как се отдалечаваме един от друг, нещата се рушаха с всеки изминал ден.. нещо липсваше. Повтаряше ми, че продължава да ме обича, но сякаш нещо я измъчваше. Попитах я дали има нужда да сподели, нормално беше. Тогава тя ми се разкрещя. Почувствах как бяга от мен.. отдели своето парченце от сърцето ми и си го взе.. Някога ми беше обещала, че винаги ще го пази, но уви.. Заболя ме.. ужасно много. След дни ми се извини, след като разбра какво ми беше причинила. Мислите ми бяха от ден на ден все по-объркани. Не знам
как още имам сили да се боря.. Част от мен изпитваше гняв, помислих си, че има друг, че ме е заменила, че няма нужда да сме заедно.. тази мисъл ме побъркваше. Редици пъти се опитах да посегна на живота си.. разговарях с нея, нещата от нормални разговори ставаха неприятни, често завършваха като скандали. И така.. ако сам не се бях осъзнал, сега нямаше да имам шанс да напиша историята си. Да, историята.. моето момиче, моят живот. Тя наистина ме промени. За цялата тази година и половина, през която бяхме заедно, разбрах много неща за нея. Бях влюбен и тя беше съвършена. Чувствах се измамен, предаден от емоциите и чувствата си. В началото бяхме просто приятели. Явно не й бях безразличен.. всеки ден излизахме, разхождахме се.. сближихме се все повече и повече.. и един просто "бум!".. можех ли да разбера защо се получи така? Всичко и всеки бяха сякаш срещу мен, нямах много приятели зад себе си.. имаше хиляди начини да я преодолея, но защо не можах? Защо, по дяволите, всичко бе толкова сложно? Бях се превърнал във вглъбен в своите нелепи мании слепец, човек, който дори не се поинтересува да разбере какво става с нея.. имала е нужда просто да поговори с някого, за нещо, по-различно от нашата връзка. Бях взел свободата й.. изслушвах я, но явно и съм я задушавал.. много пъти пропускаше да излиза с приятелките си, защото така чувствах, че съм прав.. е явно не е било така. Вече мина доста време.. вече я познавам от 4 години.. а откакто скъсахме измина цяла една.. Не можах да я забравя, тя се настани не в сърцето, а някъде дълбоко в съзнанието ми. Сънувах я, мислех да нея.. и продължавам и досега. Ще се запитате къде е тя сега? Ами тя е всеки ден покрай мен, в едно училище сме, но откакто скъсахме тя ме отбягва, дори и "здравей" не ми казва.. блокира ме и в скайп, това ми се стори странно, тъй като наляво и надясно обясняваше колко много съм значел за нея.. Вече май няма земна сила, която да ме спре.. вече няма и кой да ми помогне.. Никога няма да забравя датата 12 февруари, първият ни ден заедно.. точно два дни преди Свети Валентин.. вярвам, че и за нея времето ни заедно е било незабравимо, но тогава защо стана така? Когато се разминем по коридорите, съм сякаш никой.. един пълен боклук. С колко момичета излизах през тази една година, колко момичета разочаровах.. с колко приятели се изпокарах.. Сигурно и вие ме мислите за някакъв пълен неудачник в момента.. но може би съм си го и заслужил. Обичам я, обичам я ужасно много.. и искам да си я върна.. Имах нужда просто някой да ме изслуша, някой да ме разбере.. това е. Ще ви помоля за съвет, разбира се, ако има наистина свястни хора в този форум.. благодаря ви предварително. Там е работата, че дори не посочих името и годините си, нито градът, от който съм.. е, на 17 съм, ако това изобщо има някакво значение.. Останалото ще запазя за себе си. Благодаря.

Абре човек...! Давай описанието по-кратко! Докато го прочета ще си изгния пред компа...!

[AniBG]

Историята ти е много тъжна... И отлично написана! И все пак, малко или много ми стана мъчно за вас! Единственият съвет, който бех ти дала - кажи й това, което разказа тук! Предполагам, че тя не е орунгел, че да не повярва в думите ти!

[HexGirl]

човек твърде много се взимаш на сериозно .....
Знаеш ли аз какво видях в този пост ? Мнооого самосъжаление ....
Драматизираш до колкото разбрах си драматизирал и по време на връзката ви . Затова излиз от филма на самосъжалението и започни да живееш

[rakiQ]

Историята ти е много тъжна... И отлично написана! И все пак, малко или много ми стана мъчно за вас! Единственият съвет, който бех ти дала - кажи й това, което разказа тук! Предполагам, че тя не е орунгел, че да не повярва в думите ти!

на нея и е все тая, няма смисъл дори и да се опитва да говори с нея.Тя не го иска .. глупаво е това ,че те подминава и тн...

Просто се откажи някакси от нея....

[Paramour]

^При положение, че не й пука защо разказва на всички какво е значел той за нея? Аз пък съм точно на обратното мнение! На нея още й пука за него... отиди и поговори с нея, но не в училище... някъде навън, като се прибира и като е сама... кажи й това, което каза на нас и виж какво ще стане.

[vesito13]

Колко допирни точки с мен видях в тази история... Както и да е, да не се отплесвам, може поне да я поздравяваш, не вярвам, ако и кажеш "Здравей", тя да не отговори. Не виждам проблем да го правите, защото е наистина гадно да бъдете, като едни непознати. Но не трябва да имаш напразни надежди, че ако започнете да поддържате някакъв контакт отново ще сте заедно. Това само би те наранило за пореден път. Така че си изясни това, което искаш и това, което ще можеш да получиш

[Jimmy412]

Ей, хора, наистина много ви благодаря за съветите. Виждам, че почти всички сте на едно мнение.. относно това дали аз й казвам "здравей", разбира се, не е имало момент, в който да я подмина.. но тя се обръщаше на другата страна, сякаш.. не знам. Колко пъти се опитах да поговоря с нея, но винаги намесвах миналото между нас.. явно прекалено много съм изисквал.. и тя е сама, не изглежда тъжна.. замислих се, че след като се познаваме толкова дълго може би ще мога да й предоставя приятелството си и винаги да й помагам, когато има нужда.. написах й смс, че не е длъжна да се върне при мен.. а, че просто трябва да знае, че винаги може да ми вярва и да разчита на мен за всичко.. за първи път ми отвърна "благодаря ти.." някакси ми олекна, наистина много ви благодаря за разбирането, смятам, че нещата малко по малко ще се оправят..
и отново.. благодаря!

[Princessani]

Мина много време, откакто се запознах с нея.. най-прекрасното момиче, което някога съм познавал. Твърде много се привързах. Обичах я, обичах времето, прекарано с нея.. обичах начина, по който ме гледа.. прегръдките, целувките, всички наши мигове.. Всеки път, когато я нямаше, усещах пулса й, вътре в себе си. Това момиче промени не само мен. Това момиче промени всичко мое. Начина ми на мислене, на държание. Никога преди не бях усещал нещо подобно.. Не ми се беше случвало всичко да бъде наред.. цял живот сглобявам парченца от живота си. Това ме караше да се чувствам странно, но ми харесваше. Да, не мислех да последствията. Преди около месец загубих най-добрия си приятел. Нещата с моето момиче не вървяха на добре.. Усещах как се отдалечаваме един от друг, нещата се рушаха с всеки изминал ден.. нещо липсваше. Повтаряше ми, че продължава да ме обича, но сякаш нещо я измъчваше. Попитах я дали има нужда да сподели, нормално беше. Тогава тя ми се разкрещя. Почувствах как бяга от мен.. отдели своето парченце от сърцето ми и си го взе.. Някога ми беше обещала, че винаги ще го пази, но уви.. Заболя ме.. ужасно много. След дни ми се извини, след като разбра какво ми беше причинила. Мислите ми бяха от ден на ден все по-объркани. Не знам
как още имам сили да се боря.. Част от мен изпитваше гняв, помислих си, че има друг, че ме е заменила, че няма нужда да сме заедно.. тази мисъл ме побъркваше. Редици пъти се опитах да посегна на живота си.. разговарях с нея, нещата от нормални разговори ставаха неприятни, често завършваха като скандали. И така.. ако сам не се бях осъзнал, сега нямаше да имам шанс да напиша историята си. Да, историята.. моето момиче, моят живот. Тя наистина ме промени. За цялата тази година и половина, през която бяхме заедно, разбрах много неща за нея. Бях влюбен и тя беше съвършена. Чувствах се измамен, предаден от емоциите и чувствата си. В началото бяхме просто приятели. Явно не й бях безразличен.. всеки ден излизахме, разхождахме се.. сближихме се все повече и повече.. и един просто "бум!".. можех ли да разбера защо се получи така? Всичко и всеки бяха сякаш срещу мен, нямах много приятели зад себе си.. имаше хиляди начини да я преодолея, но защо не можах? Защо, по дяволите, всичко бе толкова сложно? Бях се превърнал във вглъбен в своите нелепи мании слепец, човек, който дори не се поинтересува да разбере какво става с нея.. имала е нужда просто да поговори с някого, за нещо, по-различно от нашата връзка. Бях взел свободата й.. изслушвах я, но явно и съм я задушавал.. много пъти пропускаше да излиза с приятелките си, защото така чувствах, че съм прав.. е явно не е било така. Вече мина доста време.. вече я познавам от 4 години.. а откакто скъсахме измина цяла една.. Не можах да я забравя, тя се настани не в сърцето, а някъде дълбоко в съзнанието ми. Сънувах я, мислех да нея.. и продължавам и досега. Ще се запитате къде е тя сега? Ами тя е всеки ден покрай мен, в едно училище сме, но откакто скъсахме тя ме отбягва, дори и "здравей" не ми казва.. блокира ме и в скайп, това ми се стори странно, тъй като наляво и надясно обясняваше колко много съм значел за нея.. Вече май няма земна сила, която да ме спре.. вече няма и кой да ми помогне.. Никога няма да забравя датата 12 февруари, първият ни ден заедно.. точно два дни преди Свети Валентин.. вярвам, че и за нея времето ни заедно е било незабравимо, но тогава защо стана така? Когато се разминем по коридорите, съм сякаш никой.. един пълен боклук. С колко момичета излизах през тази една година, колко момичета разочаровах.. с колко приятели се изпокарах.. Сигурно и вие ме мислите за някакъв пълен неудачник в момента.. но може би съм си го и заслужил. Обичам я, обичам я ужасно много.. и искам да си я върна.. Имах нужда просто някой да ме изслуша, някой да ме разбере.. това е. Ще ви помоля за съвет, разбира се, ако има наистина свястни хора в този форум.. благодаря ви предварително. Там е работата, че дори не посочих името и годините си, нито градът, от който съм.. е, на 17 съм, ако това изобщо има някакво значение.. Останалото ще запазя за себе си. Благодаря.

Toва все едно аз съм го писала ,ти нея обичаш ,ти просто имаш мания към това да я имаш.Ако някой ден си я върнеш после няма да ти е вече интересно.Опитай да бъдете просто приятели от там се почва всичко,ако не става спри .Намериси нещо,което да ти запълва времето.Излизай с приятели както аз почнах ,влирт ,забавление и толкова.Любовта сама ще дойде при теб .

[ByBinKaa]

Хубаво си направил, като си й казал че може да разчита на теб, но според мен по-голям ефект щеше да има ако и го беше казал в очите. Но все пак си се престрашил да го направиш, и това е нещо.

[pitfall]

според мен го приемаш толкова навътре, защото това ти е първото влюбване.. Но въпреки всичко причината да скъсате е била повече в теб, не знам защо тогава си седнал да се самосъжаляваш.. стегни се, намери си друго " твое момиче", с нея света не свършва.. при положение, че тя те е махнала от живота си, не ти казва дори едно "здравей", блокирала те е в скайп, може би за нея вс е свършило.. и за теб обаче трябва да свърши.. затвори тая страница, отвори нова..

[Jimmy412]

е, ще имам нужда от време..

[alonedark]

От личен опит знам , че е супер гадно да скъсаш с някой в скандали.След това другия срещу теб да се държи като непознат , болката е просто неописуема , сякаш усещаш как ти капе кръв от сърцето. Таа...по - добре почни с това , да си около нея , не да и се натрапваш , просто бъди близко около нея и приятелите и.Изслушвай я какво говори с другите и се включвай от време на време , без дори да става дума отнова да се съберете.След като мине време тя сама ще дойде при тебе , защото ще има нужда да го направи , просто имай търпение и всичко ще се получи!!!

Успех

[loliii]

Първо - да се опитваш да посегнеш на живота си заради едно момиче /няма значение дали е променило живота ти, мисленето ти, държанието ти, самият теб, бла-бла-бла/ е доста тъпо. На 17 години си, осъзнай се. Животът и мисленето ти се променят всеки божи ден. Приятелите ти и родителите ти те променят, тъй че това момиче не е Света Богородица и не е направила чудо, просто си бил влюбен.
Второ - ти не си виновен. Всъщност нямаш никаква вина, а си направил всичко по силите си за тази връзка. Абсолютно всички момичета по едно време във връзката си решават, че приятелят им ги задушава. Всички момичета са така. Всъщност ти просто си й дарил любов. Ако тя е искала да се види с пирятелките си или да си вземе един-два дена почивка е можела да го направи. Ти си я обичал достатъчно и никога нямаше да я зарежеш затова че тя ти отказва да се вижда всеки ден с теб... И тя го е знаела. Но просто си намира оправдания. Иска да й обръщаш внимание, да я ревнуваш, да я обичаш от все сърце, да я виждаш всеки ден, да се интересуваш от нея, а изведнъж решава, че ти я задушаваш и вече дори те подминава в училище!? Кой е боклукът сега?

Хвани си свястно момиче, което ще приема любовта ти с отворени обятия, а не да бяга от нея.

[VampireGirl666]

Явно само ти си намирал тази съвършенност в нея. Замислял ли си се какво си представлявал ти за нея? Ако и двамата сте държали на връзката си и сте се обичали толкова много, сега тя нямаше да те отминава. Не мисля, че е толкова лесно да обърнеш гръб на човека, когото до вчера си обичал...