Ей, хора, наистина много ви благодаря за съветите. Виждам, че почти всички сте на едно мнение.. относно това дали аз й казвам "здравей", разбира се, не е имало момент, в който да я подмина.. но тя се обръщаше на другата страна, сякаш.. не знам. Колко пъти се опитах да поговоря с нея, но винаги намесвах миналото между нас.. явно прекалено много съм изисквал.. и тя е сама, не изглежда тъжна.. замислих се, че след като се познаваме толкова дълго може би ще мога да й предоставя приятелството си и винаги да й помагам, когато има нужда.. написах й смс, че не е длъжна да се върне при мен.. а, че просто трябва да знае, че винаги може да ми вярва и да разчита на мен за всичко.. за първи път ми отвърна "благодаря ти.." някакси ми олекна, наистина много ви благодаря за разбирането, смятам, че нещата малко по малко ще се оправят..
и отново.. благодаря!