Цитирай Първоначално написано от Jimmy412
Мина много време, откакто се запознах с нея.. най-прекрасното момиче, което някога съм познавал. Твърде много се привързах. Обичах я, обичах времето, прекарано с нея.. обичах начина, по който ме гледа.. прегръдките, целувките, всички наши мигове.. Всеки път, когато я нямаше, усещах пулса й, вътре в себе си. Това момиче промени не само мен. Това момиче промени всичко мое. Начина ми на мислене, на държание. Никога преди не бях усещал нещо подобно.. Не ми се беше случвало всичко да бъде наред.. цял живот сглобявам парченца от живота си. Това ме караше да се чувствам странно, но ми харесваше. Да, не мислех да последствията. Преди около месец загубих най-добрия си приятел. Нещата с моето момиче не вървяха на добре.. Усещах как се отдалечаваме един от друг, нещата се рушаха с всеки изминал ден.. нещо липсваше. Повтаряше ми, че продължава да ме обича, но сякаш нещо я измъчваше. Попитах я дали има нужда да сподели, нормално беше. Тогава тя ми се разкрещя. Почувствах как бяга от мен.. отдели своето парченце от сърцето ми и си го взе.. Някога ми беше обещала, че винаги ще го пази, но уви.. Заболя ме.. ужасно много. След дни ми се извини, след като разбра какво ми беше причинила. Мислите ми бяха от ден на ден все по-объркани. Не знам
как още имам сили да се боря.. Част от мен изпитваше гняв, помислих си, че има друг, че ме е заменила, че няма нужда да сме заедно.. тази мисъл ме побъркваше. Редици пъти се опитах да посегна на живота си.. разговарях с нея, нещата от нормални разговори ставаха неприятни, често завършваха като скандали. И така.. ако сам не се бях осъзнал, сега нямаше да имам шанс да напиша историята си. Да, историята.. моето момиче, моят живот. Тя наистина ме промени. За цялата тази година и половина, през която бяхме заедно, разбрах много неща за нея. Бях влюбен и тя беше съвършена. Чувствах се измамен, предаден от емоциите и чувствата си. В началото бяхме просто приятели. Явно не й бях безразличен.. всеки ден излизахме, разхождахме се.. сближихме се все повече и повече.. и един просто "бум!".. можех ли да разбера защо се получи така? Всичко и всеки бяха сякаш срещу мен, нямах много приятели зад себе си.. имаше хиляди начини да я преодолея, но защо не можах? Защо, по дяволите, всичко бе толкова сложно? Бях се превърнал във вглъбен в своите нелепи мании слепец, човек, който дори не се поинтересува да разбере какво става с нея.. имала е нужда просто да поговори с някого, за нещо, по-различно от нашата връзка. Бях взел свободата й.. изслушвах я, но явно и съм я задушавал.. много пъти пропускаше да излиза с приятелките си, защото така чувствах, че съм прав.. е явно не е било така. Вече мина доста време.. вече я познавам от 4 години.. а откакто скъсахме измина цяла една.. Не можах да я забравя, тя се настани не в сърцето, а някъде дълбоко в съзнанието ми. Сънувах я, мислех да нея.. и продължавам и досега. Ще се запитате къде е тя сега? Ами тя е всеки ден покрай мен, в едно училище сме, но откакто скъсахме тя ме отбягва, дори и "здравей" не ми казва.. блокира ме и в скайп, това ми се стори странно, тъй като наляво и надясно обясняваше колко много съм значел за нея.. Вече май няма земна сила, която да ме спре.. вече няма и кой да ми помогне.. Никога няма да забравя датата 12 февруари, първият ни ден заедно.. точно два дни преди Свети Валентин.. вярвам, че и за нея времето ни заедно е било незабравимо, но тогава защо стана така? Когато се разминем по коридорите, съм сякаш никой.. един пълен боклук. С колко момичета излизах през тази една година, колко момичета разочаровах.. с колко приятели се изпокарах.. Сигурно и вие ме мислите за някакъв пълен неудачник в момента.. но може би съм си го и заслужил. Обичам я, обичам я ужасно много.. и искам да си я върна.. Имах нужда просто някой да ме изслуша, някой да ме разбере.. това е. Ще ви помоля за съвет, разбира се, ако има наистина свястни хора в този форум.. благодаря ви предварително. Там е работата, че дори не посочих името и годините си, нито градът, от който съм.. е, на 17 съм, ако това изобщо има някакво значение.. Останалото ще запазя за себе си. Благодаря.
Toва все едно аз съм го писала ,ти нея обичаш ,ти просто имаш мания към това да я имаш.Ако някой ден си я върнеш после няма да ти е вече интересно.Опитай да бъдете просто приятели от там се почва всичко,ако не става спри .Намериси нещо,което да ти запълва времето.Излизай с приятели както аз почнах ,влирт ,забавление и толкова.Любовта сама ще дойде при теб .