Същата ситуация е и при мен,обаче аз съм на 16.. Вчера например имаше лек вятър навън,към 18:45 ми звъни телефона,вдигам,беше баща ми и ми вика:"Айде прибирай се..Виж какъв вятър има навънка,пак ще се разболееш"..не знам си какво ...Като излизам майка ми не пропуска да ме пита:"Къде отиваш?С кого?Кога ще се прибереш?КАзвам й примерно 8:30 някъде-реакция-Не може! Че и винаги ми прави такива глупости..Понеже в моя квартал няма кой знае какво да се прави,затова ние с моите приятелки отиваме на една площадка малко по нагоре от нас,като й кажа на майка ми,че отиваме там тя ми вика:"Какво ще правите там,момчета ли търсите.."Ейй такива глупости..Направо да ти се иска да излезеш и да не се прибираш повече вкъщи..И то точно вчера,дето беше петък,те в 7 без нещо да кажат да се прибирам..направо съм бясна,че никой не се опитва да ме разбере..Не стига,че няколко дни не бях излизала понеже учех,края на годината все пак наближава и съм се стегнала,ами и когато реша да изляза,трябва да се прибера по нечовешко време..Те децата от блока,които са с 6-7 години по малки от мен стоят повече навън..а аз ще кажеш,че специално ходя на друго място,далеч(е не много на около 5 мин път)за да си търся момчета..