Това е 1-ва глава на "нещото", което наскоро започнах да пиша Засега съм до 5-та глава, така че ако на някой му стане интересно и иска да прочете и останалата част от историята да ми пише Надявам се да ви хареса. Приемам и критика



-1-


Тази вечер дискотека "Скандал" беше препълнена и Анелия едвам се добра до сепарето, където бяха приятелите й.
-Здравейте! – поздрави задъхано тя.
-Хей, Ани, къде се губиш? – закачливо попита Виктор, а погледът му не можеше да се откъсне от нея. Беше влюбен в Анелия от 1-я ден, в който я видя в университета. А, когато разбра, че тя е в неговата група, реши да се възползва от възможността, която му се предоставя.Не можеше да се отрече, че Ани също имаше силни симпатии към него, но нещо я възпираше да направи, каквото и да е било, а и Виктор не я притискаше, искаше всичко да се случи от само себе си. Въпреки това, обаче вниманието, което й отделяше личеше от километри и отстрани бе видно, че я харесва до полуда. Никога не бе изпитвал такива чувства към друго момиче. Анелия го привличаше освен с красота и с интелект и жизнерадостност.
-Ела, седни до мен. – подкани Виктор.
-Ще седна до Марина. – и Анелия се усмихна бегло.
-Хей, къде беше?!
-Трябваше да довърша курсовата работа. Все пак българската филология не е лесна! – и 2-те момичета се засмяха.
-На мен ли го казваш, къде ми беше ума да запиша точно тази специалност!
-Стига вече с това учене – прекъсна ги Станислав. Хайде да танцуваме!
Четиримата се запътиха към дансинга, когато силно мъжко рамо се блъсна в това на Ани.
-Извинявай! Добре ли си?
-Да, няма ми нищо!
Тогава погледите се срещнаха и Анелия преглътна с усилие, а сърцето й заби с бясна скорост.
-Здравей, Андрей!
-Здравей! – самодоволно поздрави момчето и я огледа от глава до пети. Не можеше да се отрече, че тази вечер Ани бе неотразима в този тюркоазено син потник и леко сребрист панталон, а обувките на висок тънък ток допълваха бляскавото й очарование. Андрей никога не бе съжалявал, че Анелия беше само и единствено негова преди година. Тази вечер обаче тя за поред път го караше да се обвинява и мрази за това, че не я възпря, когато тя реши да сложи край на връзката им.
-Как си? – и той я придърпа към себе си.
-Пусни ме! – изсъска тя през зъби. -Бях добре, преди да те видя!
-Ясно, още си ми ядосана, за това, което казах…
-Какво си казал? Съжалявам, но паметта ми изневерява!
-Дръзка, както винаги!
-Лека вечер, Андрей! – и тя го отблъсна грубо от себе си.
Той обаче нямаше намерение да се отказва толкова лесно. Дръпна я за ръката и успя отново да усети нежната й кожа, която го опияни.
-Нека се видим утре вечер? Имаме да си кажем много неща, все пак не сме се виждали от година.
-Няма да се видим нито утре вечер, нито пък някоя друга! Няма и какво да си кажем. Точка по въпроса – и тя размаха заплашително пръст към лицето му. –Сега си махни ръцете от мен!
-Проблем ли има, Ани? – попита Виктор, който беше забелязал свадата м/у Анелия и Андрей.
-Не се тревожи! Всичко е наред.
-Аз съм, Андрей. С Анелия се познаваме отдавна и то доста добре! – целенасочено изрече последните думи той.
-Радвам се, но явно тази вечер тя не е в настроение да говори с теб. Между другото аз съм Виктор.
И 2-та стиснаха ръцете си, но в очите им се четеше яд.
-Приятна вечер, Ани …. Виктор, беше ми приятно! – и Андрей кимна с глава.
-На мен също! Хайде, Ани – и Виктор постави ръката си на кръста й.
Андрей го прониза с поглед: „Ще видим кой!” – помисли си той и подло се усмихна.
-Кой беше този, Ани?
-Бившият ми приятел! Точно сега обаче не ми се говори за него. Всичко м/у нас приключи отдавна.
Анелия обаче не беше убедена в думите си. Щом видя Андрей краката й се подкосиха и в нея се надигна чувството да се хвърли в обятията му. Никога обаче нямаше да бъде отново с това момче. Беше допусналo твърде много грешки. Безразличието му я отблъскваше и накрая търпението й се изчерпа. Това, от което я заболя най-много обаче бяха последните му думи към нея. От този ден нататък Андрей не съществуваше за Анелия. В душата й се бореха 2 чувства – силна обич и отвращение. Все още не бе преодоляла нито 1-то, нито другото и знаеше, че тази среща м/у 2-та няма да доведе до нищо хубаво.