Благодаря за бързите отговори ...
За момента се опитвам да се настроя оптимистично, той непрекъснато ме уверява, че за него няма значение, че заминавам, и че всичко ще е ок ... но то е ясно, че така ще си говори, няма да ми каже "Еми айде, като дойде време да заминаваш късаме и това е."
Аз на него му имам огромно доверие, за времето, през което се познаваме, съм се убедила колко много държи на мен и колко неща е готов да понесе/направи заради мен. Мен не ме притеснява чак до такава степен и фактът, че ще се виждаме по-рядко, но знам, че на него това повече ще му тежи. Особено в началото със сигурност ще се прибирам доста често, но това все щак ще продължи само до един момент ...
Наистина ми се ще да вярвам, че връзката ни ще просъществува, през краткия си 19 годишен живот не съм срещала човек като него (не просто "гадже"), нито мъж, нито жена ...