Ходим от половин година вече ... Той е Момчето, с главно М. С него ми е най-продължителната връзка до сега. Обичам го. И той мен. Преживели сме ужасно много заедно - както добри, така и лоши неща. И винаги сме се справяли. Аз съм му първата приятелка. Той е първото момче, за което казвам на нашите и го запознавам с тях. (Е, как няма - колега е с майка ми. ;dd). Всичко си ни е перфектно просто. Откакто сме заедно няма и ден, в който да не сме се видели. Ходи на работа и това до голяма степен намалява вижданията ни, но няма значение. За по 1 час на ден - но пак се виждаме. И именно затова, че откакто сме заедно не сме пропускали и ден един без друг ... плаши ме мисълта, че трябва да прекараме 2 месеца далеч един от друг. Ще замина за юли и август да работя на морето, а той ще си остане тук в града, защото не може да напусне работа. Няма да издържа ... Просто не знам ... силно ме плаши и приказката "Далече от очите, далече от сърцето". Него също го плаши това, защото там, където отивам, имам ... бивш. Бивш, който до преди 3-4 месеца ме заплашваше с СМС-и, че не е казал - не ни е разделил. Бивш, който презирам повече от всеки друг на света. Откачам при мисълта, че този нещастник може да се опита да ми направи нещо, докато съм там.

Вярно, с моя ще се видим средата на юли, защто има рожден ден и просто няма да си простя, ако го пропусна. И после чак август, сигурно пак към средата - той ще дойде да ме види за няколко дни. И пак не ми стига. Отивам просто защото ми трябват пари. А тук, в тоя шибан град, няма никаква работа. Освен по кафета и т.н., където ходят само отрепките на града + мазните цигани.

Благодаря, ако някой го е прочел. Не търся съвет или помощ, просто исках да споделя, защото вече щях да се побъркам.