Shely написа:
Duvessa написа:
Не е много правилно според мен да съдите черинка главно. Той изневерява, тя също, двамата крият един от друг. Случва се така обаче, че тя разбира. Реакцията й е нормална. Какво очаквате от нея, да каже „аз също ти изневерявам, ок, квит сме” ?! О.О Ако пък си мълчи, защото смята, че не е правилно да го съди, при положение, че и тя прави същото като него, той ще го възприеме по друг начин. Веднъж минал номерът, ще даде почва за бъдещи изяви.
Все пак ситуацията си е гадничка. Черинка, според мен имаш два вариянта- или отстоявай привидно достойнството си Cool , прави се на наранена, ако си готова да се справиш с гузната ти съвест от тези ти действия (защото пък ако някога в бъдеще стане непоносимо и си признаеш за изневерите ти, лицемерието ще лъсне в целия си блясък и последствията изобщо няма да ти харесат) или си ги признай още сега, ако няма да си способна да се справиш с чувството ти за вина и започнете „на чисто”, ако изобщо това е възможно.
И все пак, признатата изневяра не е по-малко аморална от непризнатата. Веднъж задоволила нагоните си и извършила предателството, нямаш изход назад. Признаването на изневяра не е геройство или признак на смелост, а просто следствие от изяждащо чувство за вина. Това няма да промени по никакъв начин свършения факт. От друга страна обаче, ако си премълчиш и запазиш страданието от извършеното единствено за себе си, поне можеш да спестиш цялата история с терзанията и нараненото его на половинката си. Ти си решаваш. Cool
Морал не ми липсва, просто се старая да бъда обективна. Нереалистично е да се хвърляме в илюзии за перфектната любов.

Ей тва най мразя... женските номера да се прават на светици Mad

Едно изречение написа .. И то - клиширано ... И аз мразя ограничени типове като теб, ама се сдържам.
То ти личи че се сдържаш...
Какво да не би в клишираните изкази да има нещо лошо? Или може би са много правилни? А на вас не ви ли омръзна да дъвкате и да се превземате "Ох Боже колко клиширано злучи" "Аман от клишета"
Да... от истината боли, знам...
Мрази ме колкото си искаш, не ми дреме