Понякога съм много глупава и единствено и само аз страдам от това си качество. Защо, когато ми завиждат, аз се чувствам виновна и гузна за това? Да, знам, че ми завиждат, не защото съм нафукана, а защото оценявам всичко това, което имам. Понеже само аз си знам със колко усилия, труд и компромиси (най-вече със себе си) съм го постигнала. И защо, аджеба, се чувствам виновна, че съм постигнала нещо, което ТЕ със завист и крачене по улиците никога няма да го имат? А?

*Искам котенцето ми да се върне. :\