Някои от епитетите, които ползваш ми подсказват, че те е ударило на почти на поезия. И поне пишеш грамотно. Това е добре за седмокласник. А сега след като си прекарал 7 години в мълчание, по-добре да се настроиш така, че следващите ти 7 години да са по-щастливи. Ясно е, че това момиче я го видиш пак на някоя среща на класа, я веднъж на високосна година или изобщо никога, за това по-добре я забрави и продължи нататък! Рано ти е още, поне за повечето хора на възрастта ти, да са изпитват подобни драми, които да ги обезверяват до такава степен, че да си мислят, че животът им е свършил. Погледни го от към оптимистичната страна! На есен ти предстои да се запознаеш с толкова много нови хора, може би дори да видиш много по-красиви момичета... Просто тогава трябва да си по-смел и да не те е страх да разкриваш чувствата си! След всяка буря изгрява слънце! И ако сега още мислиш за това момиче, ако му имаш скайпа, прати му тази тема например. Представи си, че никой никога не е описвал колко много я харесва по такъв начин... Поне последен опит. А и няма да има от какво да те е срам. И да гледа като застреляна монитора, няма да разбереш. Само може да изпиташ облекчение, че си й сподел, а мислите ти през тези 7 години не са останали несподелен товар... Успех!