И ъщо един честен и откровен отговор - яко си във филма.

Навиваш се за глупости, и градиш несъществуващи опори само и само единствения ти мост към реалността да не се срути.

Проблема е че градиш мостове с чужди материали и под чуждо ръководство. И дефакто не притежаваш никаква здрава, стабилна и сиурна основа, на която да съградиш нещо смислено.

Един вид си като на квартира. Не бива да се сърдиш ако хазяина дойде и ти каже "От другия месец не те искам тук, намери си друго жилище."

Не градиш нищо твое, не влагаш нищо от теб в построяването на нищо. И после влагаш огромно количество усилие в поддържането на нещо което не зависи от теб. Съгласи се че това е глупаво. И ако влагаше поне 1/10 от тия усилия в създаването на нещо, в това да участваш в процеса на създаване на нещата, да изразиш мнение кое как искаш да бъде, за да не е налаа да казваш после "Аз ще се променя" то нещата щяха да са бая по различни.

Или не мрънкай когато те изоставят, защото сама си си виновна, или направи така че да има поне част от сградата, която е твоя и няма кой да те изгони от нея.

Understood?