Чуствам се откачен в малка форма на това което наистина бошува в мен.
Наще до сега се караха майка ми излетя на някъде.Останахме аз и баща ми сега се чудя какво да правя.Разбирайки ,че съм още невзрачен към това какво се случва, но просто не мога мисля ,че утре ще си го изхфърля на някой и ще си вземе много.Ето вече и изреченията ми си губят смисъла от самия адреналин.Мисля си ,че не съм психи чески стабилен в момента и мога да направя много лоши неща.Сега ми идва да счупя нещо ,но мисля ,че на училище ще е по добре да си излея гнева.Въпреки ,че не мога да си контролирам гнева изцяло.Тц не знам вече какво говоря просто си изливам мъката....