Не е проблем, но не е и щастие.. поне не пълно. Не задължавам никого да чете или да споделя мнение, просто аз искам някъде да излея, това което ми се е насъбрало напоследък. Не чувствам достатъчно близки нито един от приятелите ми, за да им разкажа, а тези които наистина са, в момента ги няма. В момента, в който ми тежи, аз просто ще пиша тук, на непознати хора и.. не знам.. просто за да ме излуша някой...
.. И така, имам до себе си най-прекрасното момче на света.. наистина за мен е идеалният, нищо не искам да променям в него, искам го такъв.. обичам го такъв. Но въпреки това в момента отново плача. Каза ми, че аз не съм това, което търси. Обещах му да се променя, и се опитвам, макар и от твърде скоро, знам не става от ден за ден, но и при най-малката грешка той поиска отново да се разделим. Отново го убедих, че може да се получи или поне така си мисля, че е убеден. Аз мога да му го докажа, само искам шанс.. възможност.. иначе винаги ще ми тежи. Знам, че ИМА СМИСЪЛ ДА СМЕ ЗАЕДНО, ЗНАМ ЧЕ ВИНАГИ МОГА ДА БЪДА ДО НЕГО, ДА ГО ОБИЧАМ, ПОДКРЕПЯМ, ЗНАМ ЧЕ НЯМА ДА ГО ПРЕДАМ, ЧЕ ИСКАМ САМО НЕГО ВИНАГИ.. ЗАВИНАГИ ! Както едно време си обещахме, да сме заедно винаги, аз все още го искам.. и грещките, които допуснах са толкова абсурдни, че не знам дори как стигнахме до тук. Обичам го с цялото си сърце, буквално той ми помогна отново да мога да обичам, и няма да се откажа от него.. НЯМА. Не се отказвам при всяко препъване в камъче, не се отказвам и дори да има скала, когато знам че си заслужава. В случая е точно така. Мисля само за него, искам да виждам усмивката на лицето му, да усещам как бие сърцето му, да го гушкам, да го дарявам с любов, да бъде щастлив, да спечеля доверието му, да не изрича думите, които казва сега, да не ме боли, да не плача, да се смеем заедно както днес например, да се гушкаме, да бъдем едно. Не знам дали той го разбира, но аз да. Моля се само да ми даде още 1 път възможност, моля се от все сърце, нима и той може да ме загърби така ? Каза, че не знае дали ще съжалява или не.. но аз знам, че ако остане с мен НЯМА ! Тежи ми и то много, страха дали утре пак няма да реши да ми каже "Не намирам смисъл" ме кара да полудявам, да лея сълзи, да усещам болка в гърдите, сподавена мъка.. Не искам.. не заради мен, а заради него. Не искам да го изгубя.. никога. Един до друг завинаги.. аз и той.. Всичко беше приказка, пак ще бъде така! ;[;[;[