Подкрепям Elenichkaa.
Да останеш с този, които те обича, дори не е егоистично. След като нямаш никакви чувства към него, не можеш да извлечеш нищо хубаво от неговите. Най-много през цялото време да мислиш за другия, да започнеш да си го изкарваш на първия и да го обвиняваш, в страха си да признаеш сама пред себе си, че си направила отвратителна грешка с този си избор и в последствие дори да го намразиш. Определено в никакъв случай не би довело до нещо добро. Този вариянт е загуба на време и нерви, освен обаче ако не мислиш, че си способна да заобичаш човека, което при наличието на трети е много малко вероятно.
Втори вариянт- зарязваш и двамата. Този, който обича теб, явно няма да ти липсва много-много, а другия ще забравиш с времето. Дотогава обаче ще страдаш, ще се питаш „ами ако бях опитала?” и ще виниш себе си, а прекалената вина за собственото нещастие често води до саморазрушителни действия.
Трети вариянт- решаваш да бъдеш с човека, който ти обичаш. Да, явно ще си наранена- рано или късно. Болката, обаче, е неделима част от една връзка- именно защото сме човешки същества, с двойнствена природа и няма перфектни сред нас, се нараняваме, дори и да се обичаме. Обективно погледнато, това е единственият от изборите, който би ти донесъл (някакво) щастие.
А дори и да мислиш, че си направила разумен и правилен избор, това не означава, че ще си щастлива. Азът си иска своето. Няма удоволствие без болка, несправедливо, но факт.