Знам ги тези предимства, но мога ли до 22-23-годишна възраст да чакам на мама и тате, и да се ограничавам от неща, като лятна почивка, излизания с приятели и т.н.,само и само да не утежнявам толкова семейния бюджет.
Казват студенските години били най-хубави - купони,ала бала, ама аз такова нещо не видях до сега. Гледа да не излизам много с колеги, за да не утежнявам наще. Тъпо е, ама ... Не живея в града, в който уча и пътувам всеки ден. За да изляза на една дискотека ми трябва поне 20 лева, за да се прибера после с такси. Имам приятели в града, но не мога всеки път да отсядам при тях.
Не сме толкова зле финансово, справяме се, но ме е срам да искам пари от тях. Стипендия вземам и някои нужди от нея си покривам, но понякога доста ги забавят, а и не е гаранция, че всеки семестър ще получавам.
Бригади и т.н. не с ами в плановете, защото трябват поне 1000-2000лв, а такива пари няма.
Исках да работя, докато уча редовно, но къде ще намеря работодател, който да ме пуска за по някоя лекция всеки ден. 'айде да не ходя на всичките лекции, но на по-важните искам да присъствам.
Ох, не знам. Искам като уча поне да знам нещо,а не да ходя ей така, но от друга страна - финансовата независимост - проблем !?