Цитирай Първоначално написано от _donna_
Не само с медицината е така. Има и други специалности,които са много тежки и изискват ежедневна работа с материала (ако наистина целта е да станеш добър в това,което правиш). Аз уча редовно и при моята специалност ми е невъзможно да се издържам на 100%. След още една година може би ще успявам,но сега - не.Все пак...след като родителите ми имат възможност да ми помагат - защо не?! Не те разбрах и какво имаш предвид с "само в България е така"? Защо,студентите по другите държави какво точно правят? Ако следват редовно някоя не толкова лека специалност?
@Маргарита (нали така? за удобство, за да не започвам с долна черта), което искам да го кажа, донякъде го резюмира и HarleyFlanagan. Не е лошо да ти помагат, но нищо повече. Да ти помагат понякога(!) за учебниците, окей. Да се гордееш с това, че имат възможност да ти помагат обаче ми е смешно. Заслуги нямаш никакви. Имах един подобен спор с една колежка преди време. И след като си над 18, абсолютно никой с нищо не ти е длъжен.

Относно другото – съвсем в прав текст. Разбира се, дори в една Любляна (Словения), ако учиш сериозно държавна поръчка и си получаваш стипендия, тя може да ти стигне да се издържаш някак. Живял съм на две места, по-точно три извън България, макар замалко. Не е популярно да си още при ваЩе на 23 (примерно), да ти поемат разходите и да ти дават някакви пари. Все пак, човек трябва да се научи да прави и сам нещо. Разбира се, по времето на родителите ти (и моите), все още е било популярно мама и тати да носят и месят, дори да правят вноски за автомобил, че и за апартамент на децата си. Мога да ти го обвържа това и с огромните опашки в Кауфланд всяка вечер и с доста други неща, но ще го спестя, за да не избягам съвсем от темата. За мои деца, ако някога имам такива, не бих го правил това. С годините и тук ще отшуми, ще видиш. Образованието е важно, но да се научиш да ‘ходиш и да дъвчеш дъвка едновременно’ също. Не при всички специалности, нямам представа каква е твоята конкретно(??), само знам, че е в СУ. Факт, че мой братовчед завърши медицина преди няколко (да речем 6) години, работейки почти през цялото си следване. И завърши с петица. В момента е успешен анестезиолог в чужбина. Не казвам, че не са му помагали, но минимално.;] Нямаше студентски живот, нямаше купони, по едно време дори нямаше телевизор(не е голяма загуба) и радио в квартирата си. Toва е.