Като бях в трета група в детската градина много си харесвах едно момченце и за да му докажа любовта си го биех и го замерях с пюре, докато обядвахме. Той търпя, търпя и после един ден намери начин да се отърве от мен. Дойде при мен и ми каза: "Аре да се ожениме". Аз се съгласих. Направихме си къща от възглавници и дори си взехме куче (един Мишо от нашата група ). След време обаче моят "съпруг" ми изневери като даде на една Жанка от групата една вафла да си покаже гащичките и аз му отмъстих: взех му къщата, кучето и 2/3 от играчките. В крайна сметка той пак си се върна при мен.

Абе, като бях по-малка нещата наистина бях мноооооого по-лесни.