Просто да си споделя...

[Stan4o123]

Изпаднал съм в страхотна депресия,в следствие на обстоятелствата се оказах без приятели,а осъзнах,че бившата ми приятелка ми липсва,но тя вече не ме иска,както и аз се самонавивах,че не я искам..."Приятелите" ми вдигнаха ръце от мен,защото аз съм си и странен човек,по принцип...държах се тъпо,защото отстоявах принципите си,които по ирония на съдбата са в разрез с голям % от нещата,които те харесват.Останах си сам...Момент,в който си давам равносметка,че съм загубил толкова много време и съм бил сляп,за така очевидни неща...Те никога не са ми били истински приятели,тя никога не ме е обичала,а така сладко ме лъжеше...Е,вярно е,че аз сложих края,но след изречените от нея думи,виждам,че това е било и правилното решение...Но какво от това?!Какво като съм постъпил правилно,не изневерих на себе си и на принципите си...Запазих личността си...това до какво ме доведе?До това,да пиша тук,като някаква ревла и дори да не мога да дефинирам какво ми е...Навярно нещата ще се оправят и след време ще се чудя,защо ли съм я писал тая тема...Но сега съм съкрушен...Не очаквам съвети,просто исках да споделя.

[VinDiesel]

В живота има сладко и горчиво,след сладоста винаги идва горчилката и обратно.Не се отчайвай,живота продължава

[nefchi_bs]

Аз ли не съм наред или ту пишеш в женски род,ту в мъжки...Не мога да схвана това

[mouzar]

само може ли да уточниш на колко години си

[filmimilmi]

В съдбата няма ирония. Всичко се случва с причина. Светът е пълен с хора, няма нужда да се озлобяваш срещу всички. След всяка буря изгрява слънце! Просто още не си открил себе си, а и от там както сам каза не можеш да дефинираш какво точно ти има. Според мен нищо ти няма, най-вероятно си просто в депресия защото обичаш комфорта, който черните мисли ти доставят. В смисъл, че ти е приятно да се самосъжаляваш и да се чувстваш "странен", за да може вината за положението ти някак да я прехвърляш върху всички останали... Но както ти казах, светът е пълен с хора и все ще си намериш някого с времето, просто престани да се оплакваш. Все пак не искаш да си ревла, а мъж, нали? Стегни се и погледни колко много различни човешки съдби има около теб, така че надявам се, че не смяташ себе си за най-специален случай. Ако се отнасяш по подобен начин към всичко няма да имаш никакъв прогрес от състоянието си в момента. Черни мисли, черни мисли, черни мисли... И какво става когато си ги мислим? Променя ли се нещо? Май не, а? Тогава просто престани, осъзнай се, намери си някаква работа през лятото, промени себе си, а всичко останало ще си дойде на мястото с повечко търпение. Не си на 40, а все още си тийн и животът е пред теб!

[AniBG]

В съдбата няма ирония. Всичко се случва с причина. Светът е пълен с хора, няма нужда да се озлобяваш срещу всички. След всяка буря изгрява слънце! Просто още не си открил себе си, а и от там както сам каза не можеш да дефинираш какво точно ти има. Според мен нищо ти няма, най-вероятно си просто в депресия защото обичаш комфорта, който черните мисли ти доставят. В смисъл, че ти е приятно да се самосъжаляваш и да се чувстваш "странен", за да може вината за положението ти някак да я прехвърляш върху всички останали... Но както ти казах, светът е пълен с хора и все ще си намериш някого с времето, просто престани да се оплакваш. Все пак не искаш да си ревла, а мъж, нали? Стегни се и погледни колко много различни човешки съдби има около теб, така че надявам се, че не смяташ себе си за най-специален случай. Ако се отнасяш по подобен начин към всичко няма да имаш никакъв прогрес от състоянието си в момента. Черни мисли, черни мисли, черни мисли... И какво става когато си ги мислим? Променя ли се нещо? Май не, а? Тогава просто престани, осъзнай се, намери си някаква работа през лятото, промени себе си, а всичко останало ще си дойде на мястото с повечко търпение. Не си на 40, а все още си тийн и животът е пред теб!

+1! Както казаха и по-нагоре в темата - живота е сладък и горчив!

[MaLkaTa_LaDy]

Постъпил си добре. Запазил си себе си. Представяш ли си какво щеше да бъде, ако "беше променил" принципите си, навиците си и начина си на живот? Щеше да бъдеш един голям лицемер с много приятели, които всъщност нямаше да са твои приятели, а на образа, в който ти влизаш пред тях. И зависи колкто добър актьор си, в един момент е можело да започнеш да се чудиш "кой съм аз всъщност". Ти щеше да си една лъжа, живота ти щеше да е една лъжа, и нямаше да притежаваш нищо, дори себе си. Казвам ти го, защото това в момента е пред очите ми и го гледам като накино. И не намирам изход от такава ситуация. А в момента ти можеш да започнеш начисто. След като знаеш кой си, знаеш и какво търсиш. Много по-лесно ще го намериш, без да се лъжеш, че вече го притежаваш. Никой не те задължава да живееш по правилата на другите. Не го прави, щом не ти харесва.

[mincheto]

Това не са били хора,които са държали на теб.Добре си постъпил и аз бих постъпила така.

[GoTiNiA29]

Животът не е изпълнен само с хубави моменти има и лоши

[Gllory]

Това не са били хора,които са държали на теб.Добре си постъпил и аз бих постъпила така.