Изпаднал съм в страхотна депресия,в следствие на обстоятелствата се оказах без приятели,а осъзнах,че бившата ми приятелка ми липсва,но тя вече не ме иска,както и аз се самонавивах,че не я искам..."Приятелите" ми вдигнаха ръце от мен,защото аз съм си и странен човек,по принцип...държах се тъпо,защото отстоявах принципите си,които по ирония на съдбата са в разрез с голям % от нещата,които те харесват.Останах си сам...Момент,в който си давам равносметка,че съм загубил толкова много време и съм бил сляп,за така очевидни неща...Те никога не са ми били истински приятели,тя никога не ме е обичала,а така сладко ме лъжеше...Е,вярно е,че аз сложих края,но след изречените от нея думи,виждам,че това е било и правилното решение...Но какво от това?!Какво като съм постъпил правилно,не изневерих на себе си и на принципите си...Запазих личността си...това до какво ме доведе?До това,да пиша тук,като някаква ревла и дори да не мога да дефинирам какво ми е...Навярно нещата ще се оправят и след време ще се чудя,защо ли съм я писал тая тема...Но сега съм съкрушен...Не очаквам съвети,просто исках да споделя.