В съдбата няма ирония. Всичко се случва с причина. Светът е пълен с хора, няма нужда да се озлобяваш срещу всички. След всяка буря изгрява слънце! Просто още не си открил себе си, а и от там както сам каза не можеш да дефинираш какво точно ти има. Според мен нищо ти няма, най-вероятно си просто в депресия защото обичаш комфорта, който черните мисли ти доставят. В смисъл, че ти е приятно да се самосъжаляваш и да се чувстваш "странен", за да може вината за положението ти някак да я прехвърляш върху всички останали... Но както ти казах, светът е пълен с хора и все ще си намериш някого с времето, просто престани да се оплакваш. Все пак не искаш да си ревла, а мъж, нали? Стегни се и погледни колко много различни човешки съдби има около теб, така че надявам се, че не смяташ себе си за най-специален случай. Ако се отнасяш по подобен начин към всичко няма да имаш никакъв прогрес от състоянието си в момента. Черни мисли, черни мисли, черни мисли... И какво става когато си ги мислим? Променя ли се нещо? Май не, а? Тогава просто престани, осъзнай се, намери си някаква работа през лятото, промени себе си, а всичко останало ще си дойде на мястото с повечко търпение. Не си на 40, а все още си тийн и животът е пред теб!