Здравейте! Не искам да ви затормозявам да ми давате савети или мнения просто искам да ви разкажа в няколко стихотворни реда за една несподелена любов ....


Ти не ме познаваш макар десетки пъти да си виждал моето лице.
А и по лесно ми е да ти кажа всичко това скрита под маската на неизвестността.
Но това което пиша сега не е любовно писмо.
То изразява чувствата които от много време тая но не намерих смелост да споделя.
Аз не изпитвам към теб любов-твърде силна твърде краина дума. Не това което ме изпълва всеки път когато те видя е дори по възвишено за мен и то е възхищение.Не че някога била съм сляпа за ореола от красота които те обгръща. Но в очите ми ти винаги си бил твърде савършен и не смеех да повярвам че те заслужавам. Да не го повярвах затова сега не аз пиша това писмо а един призрак. Но доиде миг в които красотата ти превърна се в сияние и ме завладя...
Възхиштение буди у мен лицето ти. Не веднъж се питах кои ли маистор го е сътворил. И всеки път решавам че твърде жесток е Господ бил че с такава красота един човек е надарил. Бих целунала pъката изваяла това лице...
Но струва ми се че ти сам не забелязваш силата на своите очи с тях не само мене си пленил за това копнея да те опозная да се впусна в далбините на душата ти да погледна света през твоите очи. И същевременно се страхувам да не би ако посмея да те доближа магията да разваля. Златния прашец покрил клепачите ми ветрецът да не ми отнеме и не за първи път да осъзная че заблудата е властвала над мен.
За това ти пращам това писмо и спокоина съм че никога не ще го прочетеш. За да не станеш твърде горд че заради теб се е вълнувало така едно сърце. Не още сега аз това писмо ще изгоря. И ще продължа своита необятна обич към теб да тая...


Това е за едно момче на което хиляди пъти казвах колко съм влюбена в него но той така и не ме ислуша...В момента съм много щастлива с едно друго момче.....Но споменът за това момче винаги ще си остане като една огромна дупка в сърцето ми !!


Благодаря на всички който отделиха от свободното си време да прочетат това !!!