Цитирай Първоначално написано от gia_sena_mono
Сигурно отстрани изглеждам смешна, но на мен не ми е смешно въобще! Да, искам да поговоря с него и затова звъня, за да се разберем с думи.

Яд ме е, че не съм глупава,но когато съм с един човек му се отдавам изцяло - искам и той да го прави. А всъщност отстрани изглеждам като пълна глупачка.
Винаги го подкрепям и се опитвам с каквото мога да му помогна или посъветвам. Мисля му доброто, а той все ми се нерви. Не съм някаква откачалка, просто искам внимание. Толкова много ли искам? Толкова рядко се виждаме. През другото време какво ще му стане, ако ми се обади за 1-2 минутки и ме пита как съм?
Не споменах, че иска да му презвънявам, когато не сме заедно, което за мен е пълна простотия. Сякаш съм лапе в трети клас и си звънкам с някое другарче.
Знам,още от началото ,защо си се ядосала и че си, си в правото.Питаш се, защо ли е такъв поялник?Преди малко реших да отворя един шкаф,който не съм отварял от дооста одавна.Подредих го ,намерих си вътре бележниците от 2-6 клас.Твори и 3те клас ,имам забележки и в графите аз оценките.Четвърти и пети,някакси са ми стигнали, 6ти тук таме.Най доминиращото което пишеше "Г-жо Игнатова,моля Ви да дойдете в у-ще на дата.месец(7:30)
Моля за Вашето съдействие!" .Сега ще си кажеш,тоя па ташак какво ме занимава с детството и забележките му.Докато завърших гимназияя,пак си правех глупостите,но не ,като тия бруталните,като хлапе..Ако той е изживял детство във вериги,за него е било доста неприятно.С търсенията,загрижеността ти,искането да сте повече време заедно,той може да го приема,като в детството си....