на горещия стол е stefity

[stefity]

Какво мислиш за името Арчибалд Георгиев? - Греша, или намекваш за това, че първото ми име е чуждо, а фамилията българска... Ако е заради това, за което си мисля - кръстена съм на баба ми Стефка, но тя е настояла да не е такова, защото след години, когато порастна името Стефка може да не е толкова актуално и поради тази причина са го преименували на Стефани.... както и да е. За името Арчибалд Георгиев няма какво да мисля... Арчибалд ми звучи твърде префърцунено.

Определено бях провокиран и от името ти, но вчера го видях в една "кафява" новина и го споделих с доста хора...


Считаш ли се за щастлив човек? - Щастлив - да. Не обичам мрачните, затворени в себе си хора. Може и да нямам това, което желая, да имам проблеми и т.н., но аз съм щастлив човек, защото имам възможността да живея.


Защо започна да пишеш в този форум? - Нямам си на идея... като четох в Спама преди малко, видях как всички са прегледали старите си мнения... Е, и аз го направих, и бях забравила какво плахо дете бях, колко злоба таях в себе си. Както и да е, въпроса беше друг... може би от скука съм започнала писането си тук.


Кой е първият ти спомен изобщо? - Първи спомен във форума ли... пф, нямам такъв, помня само, че се заседявах доста в секса и любов... после вече ми омръзнаха глупостите и спама там и се преместих тук.


Последната наистина добра книга, която прочете? - Уф... напоследък нямам време да чета... звучи банално. Последната книга... "Изгубеният символ", може би не наистина добра, но книгите на Браун винаги са ме впечатлявали.

Мислиш ли, че Canis-а трябва да стане модератор? - Защо не? Достатъчно отговорен е за подобен пост. Друг плюс е, че е зрял и може да отговори и да се включи обективно по доста въпроси. Вярно, твърде ироничен и понякога прилага доста ехидни забележки, но пък винаги са били на място. Пък и предполагам ако бъде назначен на този пост, ще го приеме сериозно.

п.п. Предпочитам модератори като него, отколкото такива като щруделче (нищо лично към нея самата, изразявам мнение).

[stefity]

Какво е "много" и изобщо как разбираш понятието, категорията "много" по отношение на живота. "Много" достатъчно ли е и кое е по-голямо, като понятие от другото, според това как ти разсъждаваш. - Въпросът ти, мога да го характеризирам единствено като "много" тъп... Жалък опит за псевдо издигане на посредствената ти личност в очите на средностатическия съфорумец. (казано без груб тон или опит за заяждане). И все пак - "Много" за мен е достатъчно, предпочитам "малко", но заслужено и задоволяващо. По-голямо от "много" е вече алчността.


Какво е точката. /без да се измъкваш с отговори тип - препинателен знак/ - Точката е край на нещо. Точката е мислен знак за мен, който всеки човек в даден период от време използва, за да раздели и разграничи дадени мисли от други. Точката може да се използва както за мисли, то така и за действия. Понякога е трудно да поставим тази точка, защото в повечето случаи не сме готови да прекратим дадено нещо, но когато е наложително... краят трябва да се постави.

Ако според теб няма Господ, има ли справедливост ? С други думи има ли върховна сила, макар и несъзнателна, която да контролира по някакъв начин "солта" и "сладкото" на живота ? - Вярвам в справедливостта, да. Вярвам, че колелото се върти и винаги "нещо" контролира везната на доброто и злото, но отново не мисля, че това е някакво божество, по скоро природа.

Ако според теб няма Господ тогава какво е смъртта и какво място заема в живота по принцип ? /без да се измъкваш с отговори тип "Краят на живота ни." - Смъртта по един или друг начин си е 'край'. Но съм на мнение, че смъртта е просто физическа, нашата душевност остава жива и съм убедена в това, колкото и странно да звучи. Винаги съм си мислела за смъртта като за начало на нещо друго, не като за край. Не казвам, че я чакам с нетърпение, но когато един ден видя, че настъпва, ще я приветствам, защото макар и физическия ми живот тук, на земята да приключи, аз ще продължа своя душевен такъв някъде другаде.

Какво е метаморфоза и преживявала ли си подобно нещо ? А катарзис ? - Метаморфозата си е термин, който означава някакъв вид "промяна". Промени съм преживявала доста, те са неизменна част от изграждането на един човек. Колкото до катарзиса, и това е нещо задължително за мен. Често съм имала такива емоционални преходи и изблици, които са ме карали да променям моралните си ценности, да възстановя желанието си за живот един вид.

Кой е успял и кой не е успял в живота според личната ти ценностна система ? - Според моята ли? Хм... Успял е всеки човек, който е постигнал дори една от своите цели, независимо колко минимална е тя за околните или обществото. Това, че е имал цел, преследвал я е и я е изпълнил го прави успял за мен.


Какво е нужно на един убеден агностик да повярва в съществуването на Господ ? - Щом един човек не вярва в нещо, няма как каквото и да е било друго такова да го накара да повярва. Човек ще повярва само тогава, когато сам поиска и види смисъл в нещата, не подтикнат от други тела.

Ако трябва да избираш между огромна лична слава и възможността да командваш големи човешки маси както сметнеш за добре кое ще избереш и защо ? По какъв начин това коренспондира с личните ти цели ? - Пф... нито едно от тези 2 неща не ме блазни. Славата ми няма да е вечна, а командването определено не е за мен. Отговарям кратко, но наистина не мога да избера едно от тези 2 неща, поради простата причина, че не ме привличат идеите като цяло и по никакъв начин не се свръзват с моите цели. Било то лични или не...

това е засега. Мисля, че съм дал достатъчно помощни въпроси към главните. Ще се радвам да отговориш, за да върнеме темата към интересното и към нормалното ѝ русло.

[SilentGrey]

Въпросът ти, мога да го характеризирам единствено като "много" тъп... Жалък опит за псевдо издигане на посредствената ти личност в очите на средностатическия съфорумец. (казано без груб тон или опит за заяждане). И все пак - "Много" за мен е достатъчно, предпочитам "малко", но заслужено и задоволяващо. По-голямо от "много" е вече алчността.

Играеш си с огъня и ти предлагам да се извиниш.

[stefity]

stefity, браво на теб. Определено ме изненада приятно, като видях колко си разчоплила темата с болестта на Даун. - Радвам се.

Какво/и колко си готова да жертваш за семейството? - Готова съм да пожертвам много, но не и ако правя всички "жертви" сама... Защото по този начин аз ще свикна моето семейство да вярва, че каквото и да стори, аз ще оправям положението с цената на всичко. Ако постоянно аз правя жертвите, след време няма да има кой да прави жертви за мен в това семейство, ще остана отритната един вид и ще стане така, че щом мога да оправям другите, то тогава мога да оправя сама и себе си. А стигне ли се до този момент, аз ще искам да променя нещата, но ще е твърде късно, защото семейството вече е свикнало с този начин на живот... И се стига до безкраен омагьосан кръг. Семейството затова се нарича такова, защото всички тези неща се правят взаимно, не трябва всичко да пада на плещите на един човек.

Ще позволиш ли семейният живот да те обезличи? - О, не... Не искам да ми се случи, затова няма и да го позволя.

Смяташ ли, че е възможно да се превърнеш в роб на децата си? - Ох... труден въпрос, по който мога да говоря наистина много... принципно ми е по-приятно да говоря на такива теми очи в очи с някой, но при тези обстоятелства, трябва да отговарям тук. Ще се постарая да бъда кратка, но ясна.

Възможно е да се превърнеш в роб на децата си. Но това се получава, когато не си готов да имаш такива. Получава се тогава, когато имаш доста добро финансово положение и безхарактерно мислене, неспособно да казва "не". Ето в едни такива ситуации, от родител, ти се превръщаш просто в спонсор на детето си. Когато са малки, децата могат да бъдат доста манипулативни (макар повечето да го правят несъзнателно), и ако не им покажеш, че не винаги нещата стават на тяхното, от манипулатори, те се превръщат направо в малки демончета, цедящи всичко давано от теб без ни най-малко чувство за вина, а когато станат тийнове, нещата стават още по-лоши. На мнение съм, че за да не се стигне до такъв вид ситуации, родителите трябва да възпитават децата си със здрава, справедлива, но също така нежна и обичлива ръка. Да накарат децата си да разберат, че когато искат нещо, но нямат възможност да го получат да не настояват, защото положението ще си остане такова и няма да се промени, а след време, когато родителите имат възможността да купят това нещо, да го направят. Така детето все пак ще знае, че ще получи някой ден желаното нещо, но няма да настоява за това всекидневно с плач, тръшкане и т.н. Дано успя да ме разбереш.

[Serseri91]

Има ли въпрос, който би искала да ти зададем ?

[stefity]

Имах предвид първият ти спомен изобщо (като личност и жив човек) - А, явно не съм разбрала... Амиии първия ми спомен не е хубав... Но първото си е първо и не може да се промени, макар и лошо.

Бях много малка, на 5-6, може би... Преди това имам чувството, че сякаш не съм живяла, нямам спомени, доста е странно. Но да се върнем на въпроса. Споменът, е един побой от баща ми. Бях разляла една чаша с бира на килима и масата (помня ясно тази миризма) след което, баща ми скочи от масата с вдигната ръка и ми зашливи един. Да, чак да не повярва човек, как такова малко личице като детското, може да понесе такъв шамар, ако не го бях преживяла, може би и аз нямаше да повярвам, че е възможно. Та, това е първият ми спомен като цяло.

[kalpazanka]

Последният ми въпрос много материално го изкриви.
Имах предвид смяташ ли, че с това ти виждане знаеш къде е границата между грижата и страха ти от провал?

[stefity]

Има ли въпрос, който би искала да ти зададем ? - Не знам... зададоха ми се доста въпроси и все пак, имам чувството, че имам да казвам още толкова много неща хах. Не предполагах, че ще ми бъде толкова интересно да седна на стола. което ми напомня - утре ли трябва да слагам ннов човек? И ако да, пишете ми на лично за предложения или кажете тук кой искате да сложа, защото аз лично си нямам на идея...

[stefity]

Последният ми въпрос много материално го изкриви.
Имах предвид смяташ ли, че с това ти виждане знаеш къде е границата между грижата и страха ти от провал? - Ами, аз така разбирам израза "роб на детето си" пък и... много ми е рано да мисля за тези неща, аз съм едва на 17, а всички тези въпроси за семейство и деца, доста са ми далечни... Ако се бях сблъсквала с тях, може би щях да отговоря по-добре, но уви, не съм.

[hgfh]

Черта в характера ти, която я имаш ,а не искаш да я притежаваш ?
Черта ,която я нямаш, а би искала да притежаваш ?
Обичаш ли да пиеш кафе ?
Съжеляваш ли за някои твои решения, които си вземала или смяташ, че няма просто за какво ?
Обичаш ли да ходиш на питници, излети ?

[stefity]

Черта в характера ти, която я имаш ,а не искаш да я притежаваш ? - На мнение съм, че всички черти, които си ги имам трябва да си останат в мен, но на практика не е много умно... Наистина наивността ми създава най-много главоболия и би ми било по-лесно без нея. Иначе нямам други проблеми.

Черта ,която я нямаш, а би искала да притежаваш ? - Повече нежност и любвеоблиност.

Обичаш ли да пиеш кафе ? - Да, доставя ми голямо удоволствие. Аромата, наситения вкус.

СъжАляваш ли за някои твои решения, които си вземала или смяташ, че няма просто за какво ? - Не, не мисля за миналото... а и да съжалявам за подобни взети решения, те са вече преминали и не мога да върна времето назад за да ги сменя.

Обичаш ли да ходиш на питници, излети ? - На питници не съм ходила до сега хаха... Сега сериозно - обичам пикника, но не в гората... предпочитам го зимата на някое забутано място по плажа или пролетно време на някоя висока скала с красива гледка към морето. Излетите също ги харесвам. Освен, че се раздвижвам, обичам да се наслаждавам на заобикалящите ме неща докато вървя.

[hgfh]

Доста малоумно от моя страна !
Ще внимавам повече , благодаря !

На мнение ли си ,че външния вид е доста важен и въобще отдаваш ли му значение ?

[stefity]

Доста малоумно от моя страна !
Ще внимавам повече , благодаря ! - Не е чак толкова малоумно, стават грешки, преди и аз ги допусках доста често, важното е да си вземеш бележка, както направи сега. Браво.

На мнение ли си ,че външния вид е доста важен и въобще отдаваш ли му значение ? - Важен е, разбира се... нали знаеш поговорката - "По дрехите посрещаш, по ума изпращаш." Е, винаги ще е така, няма и да се промени. Колкото до това дали отдавам голямо значение на външния вид хмм... да, но гледам да не избирам хората с които общувам по външен облик.

[stefity]

Вече е избран следващия мераклия за стола. Утре към обяд ще го сложа, така че имам още време ако имате други въпроси.

[stefity]

Бягайте при следващия. ;р Мерси на всички за хубавите въпроси, беше ми изключително приятно.