Какви са страховете ти?
- Да остана сама... Обичам да има хора около мен, да общувам, да говоря... не искам накрая да стане така, че да живея сама в някой тъмен апартамент, работеща нещо, което не харесвам, да имам сиво ежедневие... Ще е ужасно за мен и най-много се страхувам от всички тези неща.
Обичала ли си истински?
- Не...
Излизала ли си извън Б-я, ако да - къде?
- Не съм за жалост, а така ми се пътува...
Ръст, килограми?
- Пфу как го мразя този въпроооос... :/
Ръст - 1.70, килограми +/- 60, но лятото ще смъкна 100%
Какво би искала да работиш някой ден?
- Ох... едно време като малка исках да съм ветеринарка или лекарка хах ;р А сегааа... много ме блазни писателството, наистина. Но не знам до колко е подходящо за мен.
Сподели някоя любима по елементарна рецепта, за нещо сладко
- Хм, не е точно любима, но е повече от елементарна и казвам нея, защото тази вечер я използвах хах
Рецептата е за целувки, предполагам сте яли всички.
Аз ги правя с 2 белтъка
1 к. ч. захар
няколко капки оцет или лимонена киселина
ванилия на прах
Ако искате да станат хубави трябва да ги бъркате на ръка, докато станат на сняг и като обърнете купата сместта да не пада от нея. Слагайте продуктите в сух съд и разбивайте със суха тел. Добавяйте постепенно захарта, не наведнъж. И се заредете с мнооого търпение и силна ръка, защото ще падне голямо разбиване хах
След като ги разбиете, вземете тавичка и хартия за печене сложена върху нея (намазана с малко олио) и със шприц (ако нямате става и с вилица и лъжица) започнете да слагате малко от сместа, като я оформяте с връхче. Като сте готови слагате тавата в загрята фурна на 70-80 градуса да се сушат около 1 час и сте готови с цяяяла чиния пълна с целувки. ;р
5 неща, за които живееш?
1- За мен.
2- За майка ми.
3- За всички нови неща, които ми предстоят.
4- За любовта и обичта, която ще изпитам към някой мъж след време.
5- За бъдещето.
Благодарна си на..?
- Благодарна съм на майка ми за всички неща, които е направила и продължава да прави за мен, за жертвите й. Дано знае, че ценя всичко това.
Благодарна съм за това, че съм жива, че мога да се доказвам на света, че мога да живея живота си пълноценно, че мога да се уча, че мога да работя, да имам семейство. Благодарна съм за всичко това. Не всеки има тези неща, е аз осъзнавам, че ги притежавам и не смятам да ги изпусна търсейки уж нещо по-добро.