Цитирай Първоначално написано от kalpazanka
Какво мислиш за брака? - Брака еее една сериозна стъпка. Не мисля, че някога ще подпиша тези документи... Всичко това за мен е една прекалена показност. Нещо като абитуриентските балове, ако мога така да се изразя, дано ме разбираш. А и за мен тези листове хартия няма да докажат любовта ми към някого, нито пък ще я направят по-голяма и значима. Брака би тябвало да ни учи на отговорност към семейството, трябва да знаем, че сключим ли нещо подобно не можем просто с лека ръка да си кажем "майната му" и да затръшнем вратата оставяйки всичко зад нея. Но в повечето случаи брака завършва с развод, ако ли не, то с доста проблеми... много малко останаха семействата, които наистина са ценни и и умеят да се справят с всичко.

П.П. И все пак, винаги съм искала да се видя в бяла булчинска рокля...

А за съжителството на семейни начала? - Това за мен е по-добър вариант. (: Не обичам много силното обвързване (брака) и живеенето с някой на семейни начела ми допада повече като идея. Мисля, че дори двама души да нямат брак, могат да създадат и отгледат щастливи деца.

Би ли родила дете от мъж, с когото не си подписала? - Да, бих. Документите няма да го направят по-добър баща, нито пък съпруг.

А би ли родила дете, чийто баща ти е казал в прав текст да се оправяш сама? - Ох.... труден въпрос, наистина... Раздвоена съм, защото знам как ще се чувства това дете без баща си, защото съм изпитвала това чувство и не е хубаво. Не е хубаво да не чуеш "обичам те" от баща си, да не го видиш никога... На мен няма да ми е трудно да отгледам детенцето сама, но ще е мъчително за него. Знам какво ще изпита и не искам да го подлагам на това. Обаче, идва и друг въпрос - Бих ли отгледала детето си на цената на всичко с баща, който не го е грижа за него, само за да сме така нареченото семейство? Ох... не знам, дано не ми се случва нещо подобно, наистина. Затова и от сега си отварям очите на 6, когато си търся приятел. Не искам да попадна на нещо таковат и затова съм предпазлива и внимавам.