.

Виж резултатите на анкетата: Кпасиво ли пишете ?

Гласували
303. Вие не можете да гласувате в тази анкета
  • да

    64 21,12%
  • не

    68 22,44%
  • различно

    93 30,69%
  • когато ми кефне

    78 25,74%
Отговор в тема
Страница 8 от 8 ПървиПърви ... 45678
Резултати от 176 до 181 от общо 181

Hybrid View

  1. #1
    Аватара на galet0
    Регистриран на
    Aug 2010
    Град
    Пловдив :)))))
    Мнения
    779
    Не.Не пиша нито красиво,нито четливо

  2. #2
    Пиша красиво, но за съжаление доста нечетливо. Не знам дали има и други с такава комбинация, но пък да. Като се старая и не бързам, ми се разчита, но в часове като литература, просто не мога. Трябва бързо да преписвам или да записвам и колкото и красиво да е, просто се разчита по - трудно.
    This time, this place
    Misused, mistakes.
    Too long, too late
    Who was I to make you wait?

  3. #3
    мен ме кефии как си пиша... ама йероглифите ми никой не може да разчете

  4. #4
    Емии при мене зависи от предмета..само бел мат и география пиша пиша четливо и красиво(имам мн хубав почерк ) ..иначе по др предмети пиша даже и наопаки ..звездички..драсканици .. съчинени песнички..сякви идиотщини..и някой път не пиша даже и аз..а някой др

  5. #5
    Мега фен Аватара на Pamaa
    Регистриран на
    Jan 2011
    Град
    Карлово <33
    Мнения
    4 329
    Цитирай Първоначално написано от Seductress
    Да, винаги се старая да пиша четливо.
    има голяма разлика от красиво до четливо
    аз не пиша красиво, но мн хора ми казват, че пиша "яко"... Нз, какво искат да кажат, но явно ги радва как пиша буквите / по големи и прави :P /
    И не искам вече да поглеждаш назад.. Аз те моля, затвори очи ! Мечтая лудо за старите дни !! <33

  6. #6
    Аватара на KaPrIzZcHeTo
    Регистриран на
    Jul 2009
    Град
    Пловдив
    Мнения
    1 301
    не мога да определя .. пиша така все едно всяка дума ми е таг.. с едни завартулки .. едно изписване на буквите .. а бе различно пиша но изглежда красиво.
    През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
    И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
    и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
    И по ръба на простта аз върях и вървях.
    Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си