Животът е кратък ....

[StopBreath]

Устните безмълвни, плахо гледат над смъртта
викове безсилни задушават те сега.
Гледаш как живота бързо си отива
и се питаш ти ли беше истинската причина.
Сърцето плаче и бавно угасва
гърдите стенат и силно се тласкат.
Дори и без надежда се питаш:
защо на мен.
защо сега,
как обичам и пак изпадащ в лоши мисли.
Пръстите безсилни чакат топлина
устните красиви, изпива ги смъртта.
Очите ти кристални, ледени сега
чакат те да видят близка душа.
Животът се ниже като копчета кристални,
смъртта те обвива в коприни омайни.
Вече те губят, губят теб, губят част от себе си,
губят част от живота. Осъзнават го, но късно.
Животът е празен и безграничен,
защото ти си вече митичен.
В свят нереален всеки попада
и нуждата от тебе се осъзнава.
Да замина си, но спомена остана !!

[Elenichkaa]

Доста е песимистично,но пък за сметка на това добро.

[FlowerPower]

тук "гърдите стенат и силно се тласкат" не разбирам какво искаш да кажеш (защото си представям едни мизерии ). Имаш хубави идеи, особено сравнението, че смъртта обгръща с копринени нишки или както беше там. Сякаш малко си противоречиш или е нарочно?

[woshata]

Няма ритъмм