новото училище - различно място с различни преподаватели, които ти преподават по една идея по-сложни предмети.. нищо коооой-знае колко фрапантно...

новите хора - хора като хора - стари хора в училище няма да видиш, освен ако не са пред пенсия.. или лелките, дето чистят, те понякога са по-старички.. новите хора, тъкмо разопаковани, всеки мислещ как ще се впише в класа си.. и мислещ другите за много познати и възможни злобни хора, които да те правят за смях пред другите.. ами не, не си ти човека в средата, не се върти около тебе земята

новият живот - не се и променя кой-знае как живота.. освен ако не искаш де... и аз 7ми клас бях задръстеняк, ама се издигнах в новия клас.. проспериращ олигофрен, на вашите услуги.. живота си го правиш ти, нито някой ти го спуска от горе, нито може някой друг да го промени (освен ако ти самия/самата не позволиш)... и колко да се промени живота - отиваш на даскало с 25 други дишащи, живи същества, предполага се за да учиш, но.. вече зависи...


какво преувеличавате, не мога да разбера.. "ауу 15 иде, нямам търпение", "настръхвам като чуя 15ти", "нямам търпение да се запозная с всички"... още малко "аз ще бъда с чудна рокля, ших си я сама.." И да искате, и да не искате, вие ще сте център на вниманието, но като една група - клас, паралелка, "зайци" като цяло.. поединично няма да съдят от 15ти Все пак 12 клас не си избират кого да целят с морковите... изобщо не подбират кой изглежда хубаво, кой не..