Защо ревнуваме

[YouDontKnowMe]

Предварително се извинявам ако има подобна тема, и ако имам правописни грешки (клавиятурата и мишката ми се прецакаха, бясна съм направо).
Та, приятеля ми е от София. Аз уча там, през цялата учебна година сме заедно (от един клас сме ) . Заедно сме от 7 месеца.
Страшно много съм ревнива. Отиде на един лагер зимата - полудях, не знаех къде се намирам през цялото време. Щях да се убия. Още даже му го натяквам. Говорили сме много по въпроса, но без резултат - все още не мога да изградя такова доверие, каквото ме кара да се чувствам спокойна.

Обичам приятеля ми, но явно му нямам достатъчно доверие, пък и не мога да приема, че може да има човек, който да няма задни мисли за другите от противополжният пол.

В темата си не искам съвети, за разлика от повечето хора, пускащи теми тук. Имам си глава на раменете и се оправям в живота чудесно
Искам да знам защо вие ревнувате половинките си , кое точно ви кара да го правите.

Примерно, моят човек грам ревност не показва. Даже на една моя лека издънка не реагира никак. Непрекъснато сме заедно, непрекъснато си говорим/пишем. Няма нещо за което да не можем да говорим. Но просто си ревнувам и това е.

[VinDiesel]

Всеки човек ревнува,това че го прекрива като актьор е отделен въпрос.
Мое лично наблюдение,хората които са с твойте гореизброени разбирания и норми са най-ревнивите.Хора като неговото семейство и ,като него(мислят си че всички са честни ,като тях) най-малко ревнуват.

[mechtaq_za_teb]

... защото задните му мисли се осъществиха и доверието рухна.

[art]

Всеки човек ревнува,това че го прекрива като актьор е отделен въпрос.
Мое лично наблюдение,хората които са с твойте гореизброени разбирания и норми са най-ревнивите.Хора като неговото семейство и ,като него(мислят си че всички са честни ,като тях) най-малко ревнуват.

Не съм особено съгласна с теб. При мен с приятеля ми се получава обратното. Той е супер ревнив и си го показва, а аз не до там и си трая до последно. Неговото семейство е много повече за пример от моето. Подкрепат го, помагат му,може да се каже дори че е спокойно. В моето обратно. Никаква подкрепа и много караници къде между нашите къде между мен и тях. Така че работата не допира толкова до семейството, а до това ти как се приемаш, как приемаш хората около себе си и как се справяш когато нещата се прецакат.

[VinDiesel]

В описанието горе,главното не е от семейството,написах го набързо без много,много да мисля.В повечето случай,жените и мъжете ,които обичат да изневеряват,ревнуват много,и обратното.В останалите случай е ,когато твоята половинка е голям обект на желание,както ти го каза "Миминко"

[liglichka911]

защо ревнуваме ли защото обичаме и нямаме доверие

[lLady_MooN_RaiN]

Ревостта е плод на ниско самочувствие. Мислиш, че той/тя ще ти изневери, защото нямаш достатъчно високо мнение за себе си, не се оценяваш. Оттук и собственическите чувства

[dAimIk0z]

ревнувам я,защото прекалено много я обичам и винаги,когато я видя да си говори с някое момче или да се прегръщат приятелски,веднага в съзнанието ми идват некви мисли,как се награбват и бла бла ревнувам я,също защото много ме е страх,да не я загубя
имам й доверие и то огромно,ноо все пак,знае ли човек
тя също много ме ревнува,защото иймаше период,в който аз напълно загубих доверието й към мен,но сега по вси1ки възможни начини се опитвам да й го върна

[dAimIk0z]

Ревостта е плод на ниско самочувствие. Мислиш, че той/тя ще ти изневери, защото нямаш достатъчно високо мнение за себе си, не се оценяваш. Оттук и собственическите чувства

вобще не съм съгласен

[ivcheto0o]

Аз принципно не съм никак ревнива но мисля че може да има много причини:
-ниско самочуствие
-липса на доверие
-обич
-поведението на другия(дали дава повод)
-и най-вече може би от характера

[Lexynnka]

досега за 6 месеца съм го ревнувала максимум 2 пъти
защо ревнувам? защото знам, че е човек, неспособен да откаже на момиче, както и не може да види нещата, които могат да видят всички около него (примерно ако дадено момиче го манипулира с някакви неща) .. и знам че е добра душичка и вярва на почти всички и.. може да не се усети какво прави ..

в повечето случаи не ревнувам, а се дразня. Някак тъпо ми става.
Иначе той ме ревнува буквално от всичко мъжко. И избеснява до такава степен, че чак се плаша. Не знам, за мен ревността е нож с две остриета- от една страна той ме обича и го е страх да не ме загуби, от друга това е болестно състояние и той не е сигурен в способностите си и в моите чувства (което е донякъде обидно) ...

[IndependentGirl]

Ревостта е плод на ниско самочувствие. Мислиш, че той/тя ще ти изневери, защото нямаш достатъчно високо мнение за себе си, не се оценяваш. Оттук и собственическите чувства

Съгласна съм. Мисля, че това е една от причините поради, която хората ревнуват.
Друга причина е липсата на внимание или страха от това дали наистина ги обича половинката им, което води до липса на нужното доверие. Също така други хора ревнуват, защото просто много обичат половинките си и са страшно привързани към тях, страх ги е да не ги загубят или пък да не им изневерят. Въпреки, че ако един човек е верен - той ще си остане такъв, но ако реши да изневери, ревността само може да го подтикне към изневярата или поне ще го изнерви до голяма степен.
Аз съм ревнива в рамките на нормалното, защото смятам ревността за нож с две остриета. По принцип в една здрава връзка не би трябвало ревността да има място, защото само ще създава поводи за съмнение, а може и да е причина за край на връзката. От друга страна пък в някои моменти е хубаво да я има, кагато един човек иска да се почувства по-харесван, по-желан и да види по-задълбочен интерес от страна на половинката си.
Така, че не мога да определя ревността като нещо добро или лошо, но мисля, че всичко в рамките на нормалното и допостимото е за добро. :]

[cherinka]

Аз лично ревнувам от гордост...
Баща ми също.

Иначе до някаква степен има нещо вярно в това, че хората ревнуват, защото не са достатъчно уверени в себе си (или по-скоро в обичта на другия към тях). Защото примерно няколко пъти ми е хрумвало, че баща ми един ден ще ми каже "Изнасяй се от нас, не мога да те понасям вече, обичам си новата жена и искам да живея с нея и в нас няма място за теб" ... то колко му е... пораствам и е въпрос на време до 2-3 години да стана мома за женене и да му освободя територията в нас, но искам да е по мое желание, не по негово.

Както и да е.

То излиза, че и мен ме ревнуват от гордост... просто в очите му виждам някаква бясна ярост, гняв и т.н. като разбере, че съм била еди къде си, с еди кой си (без повод). Явно само за безподие ме ревнуват.
Иначе чувството е приятно, доста даже. ...

[SolemnityOfDeath]

В началото ми в отношенията с момичета хич не ревнувах, ама т'ва малко или много се промени, главно поради кофти фактори. Не, че съм болезнено ревнив, но не съм и камък. В някои случаи обаче гледам да го прикрия и да не го показвам, което невинаги се осъществява, щото ми личат като цяло емоциите.

Ревнуваме, защото знаем човешката природа и си мислим, че ако притискаме, ще потиснем заложеното. В момента не дрънкам, че ни е заложена изневярата и не отричам моногамността, защото такива случаи безспорно има - ясно ни е обаче, че малко или много половинката ни може да 'сгафи', ако ние не осъществяваме контрол. Което е глупава логика, но важаща - аз предпочитам да не установявам тесен контрол над човека до мен, защото това ще го задуши. В същото време и аз от време на време харесвам да бъда ревнуван (в разумни граници), защото квото и да си говорим така се чеше егото, но всяко по-рязко ограничаване на свободата ми го приемам тежко.

За ограничаване не говоря да се шматкам насам-натам с тази и онази - просто в момента, в който започне да ми се иска сметка защо се виждам с приятелите или приятелките си, нещо не е съвсем наред.

[mincheto]

Само това ще кажа,който обича ,няма как да не ревнува.Който обича истински обаче,а не да си мислиш,че човека до теб е твоя собственост.

[anonymous708973]

Не ревнувам. Той също - или поне не си дава вид. Не знам защо, учудена съм... Но и как да ревнувам, като всеки път, когато кажа нещо добро за негова приятелка, например "О, В.ква е миличка!", той казва нещо от сорта на: "Даа, ама като иска, може да бъде толкова отвратително досадна."

А от момичетата по улиците няма защо да ревнувам. Никога няма да забележа, че е огледал някоя, ако не ми каже (той казва и ги обсъждаме заедно), пък и защо да ревнувам? Нали мен прегръща, нали мен целува?

[totalmk]

...пък и защо да ревнувам? Нали мен прегръща, нали мен целува?

мм,е т'ва много хубаво го каза !

[viqnkababyy]

Човек ревнува, когато знае, че има нещо, което не заслужава.

[VinDiesel]

Човек ревнува, когато знае, че има нещо, което не заслужава.

Тия заучени фрази и клишета се изтъркаха.Хората ревнуват,когато нещо ги застрашава и се ебава с психиката им.Аз съм малко ревнив,до сега никоя не ме е усещала или поне аз с такова впечатление оставам.

[RoCkSpOt]

Ревнува не този които обича,а този които иска да бъде обичан !

[rebeccaa]

Ревнува не този които обича,а този които иска да бъде обичан !

Мда.. ревнуват тези, които искат да бъдат обичани.

[blader]

Да бе верно...що ревнувате?...

[Snickers]

//достатъчно ли е?

[SweetySmallDevil]

всеки човек ревнува .. ако не ревнува, то явно няма чувства към половинката си! ...

но има 2 вида хора .. едните не го показват, докато другите направо парадират с това. Също мисля, че дори понякога е приятно да те ревнуват, защото така знаеш,че се интересуват от теб .. стига да е в границите на допустимото, защото започнат ли да ти държат сметка за всяко твое действие ... да ти се цупят защото разговаряш с еди кое си момче/момиче се започват скандалите .. и съответно се развалят бавно, но сигурно всички взаимоотношение между партньорите.

[3oPuTy]

Аз лично в началото МНОГО ревнувах моя!!!
Просто нещата между нас се развиха хипер бързо ...
А причините да го ревнувам си ги създавах аз:
1.На екскурзията,на която се сближихме и станахме толкова близки приятели (САМО приятели),той все още беше с първата си (и единствена) сериозна приятелка,но бяха пред края на връзката си ... Той още тогава започна да ми показва (че дори и доказва),че има чувства към мен.Беше нещо като любов от пръв контакт (казвам контакт,защото сме се виждали стотици пъти,защото бяхме от едно даскало,но не бяхме си казвали и "Здрасти" до тогава).
След 5 месеца,когато тръгнахме,все си мислех,че щом с мен се "зарибяваше" докато беше с друга,значи и сега може да го прави.(в последствие ми доказа,че това няма как да стане)
2.Последните му 2 приятелки (включително и тази от по-горе) имат роднини в Сребърна,където той ходи доста често и се бях филмирала,че може да направи нещо.(в последствие разбрах,че и това не би направил)
3.Ревнувах,защото чувството ми за собственост е огромно!!!
4.Ревнувах,защото в предишните ми по-сериозни връзки към края винаги съм си позволявала да изневерявам,два пъти и на мен са изневерявали и така ...


Общо взето е това
Сега го ревнувам значително по-рядко ... Дори прекалено рядко,но това е,защото за 7 месеца той успя да ме накара да повярвам,че не всички момчета са "женкари" и че има момчета,които искат да са само с едно момиче.