Защо ревнуваме

[Neutral]

...защото обичам и аз съм човека ,който е с него не някоя друга. Рядко изпитвам ревност ,той не ме провокира,но винаги му казвам ако има нещо. При него е различно,той е болезнено ревнив ,но се справихме с това.

[Qnkishhh]

Според мен ревността е резултат от липса на доверие и самоувереност.

[LuxurySk0B]

щото си пазиш твоето тва не е ли ясно?

[SisinkaS]

Ами аз не ревнувам.. Никога ама никога не съм го изревнувала.Никога не го разпитвам къде е, с кой е и т.н. Неискам никакви отчети Доказал ми е, че мога да му имам доверие и то за отрицателно време ми го показа това нещо.Задни мисли ..нормално е да има.. всеки един човек има, но въпроса е, че си остават само като мисли, а не се превръщат в реалност, което може само да ме радва Работата му е такава, че около него постоянно има разни девойки и дори и да не съм там знам, че всичко е наред... просто никой неможе да ме убеди, че даже и да се напие ще тръгне там след г*за на някоя Та така, аз него не го ревнувам, но той мен - да (макар, че повод не съм му дала) и незнам на какво се дължи това неговото

[djipsito]

Ревноста не е нищо повече от несигурност във теб самия ! Жалко , че мн малко хора ще ме разберат .
Аз съм сигурен в себе си и знам , че мога да задоволя и сексуално и емоционално гаджетата си .За това и никога не съм ревнувал .Винаги съм знаел , че няма да ме заебат за някой смешник с прическа на петел .Помислете над тая гледна точка .

Аз съм съгласна, аз ревнувам защото се чувствам несигурна, ама и нещата са такива, понеже ние не ходим, аз го искам и т.н, а той мен- не. Имам си решение, де.
Бившия ми го ревнувах от бившите му пък, защото продължаваше да поддържа контакти с тях, даже нарочно ме изнервяше на ента степен. Стигнах до болницата от нерви и глупости за едното нищо, ама тва са неща които вече съм загърбила и съм се поучила.
Да знаете, че е супер тъпо, смешно и малоумно да се озлобяваш от ревност и да правиш панаири ...
Както казаха преди мен, добре е нещата да са в рамките на допустимото.

[DqVoLsKoJeLaNiE]

Не съм особено ревнива..Не виждам смисъл в това. Като си имаме доверие, ще продължи връзката, като нямаме-"кой от къде е". Преди няколко месеца се връзвах на сякви глупости, обаче ми трябваше един идиот да ми покаже, че колкото и да ревнуваш и да се дразниш и да ти е гадно, нищичко не постигаш. Като има ревност, само един хубав разговор(с цел да си изясним отношенията; да си теглим по една майна; да се посбием ако може )може да помогне, ако не помогне-край. Тва е при мене в общи линии.

[kombarka]

"Защото така е естевствено"- отвърнах аз безмислено.

[sweety11]

пък и не мога да приема, че може да има човек, който да няма задни мисли за другите от противополжният пол.

Тази мисъл особено много ме измъчва.Може и да не изневери, но самата негова помисъл към друга ме дразни.Все едно ми изневерява духовно.Но някакси се опитвам да не мисля за това, защото виждам колко е абсурдно.

[FancyGirl]

Ревнувам защото знам, че той може да има всяка която се върти около него и това ме изкарва извън релси, но всъщност знам че не би ми изневерил защото съм сигурна в него и чувствата му. Ревнувам просто по начина по който го гледат, как се опитват да привлекат вниманието му но и едновременно с това съм супер горда, че точно аз го имам. Факт е че ревнувам много но това не е ниско самочувствие защото аз се имам за много повече от всички които го искат. Той е също като мен страшен ревнивец, понякога ме побърква но през по голяма част и двамата се забавляваме от ревността на другия. Никога не ми е давал повод за ревност но аз просто си ревнувам защото се побърквам от мисълта да не бъда единствена за него, но съм и ми го е доказал достатъчно пъти

[FunkyBoy]

Аз не ревнувам без повод, а ако ми даде повод става страшно...

[mrfahrenheit]

Аз не ревнувам поради простата причина ,че "ни мъ' ибе".

[BladeOfMySoul]

ревността може да се породи от един фактор, или комплексно от няколко...както казаха по-горе липса на самоувереност и на доверие в другия...няма как да има пълно доверие естествено, но доверието се гради на база постъпките на другия и ако той е доказал с времето, че за момента може да му се има доверие, значи може...а общо приетото "ако обичаш, ревнуваш", при мен не влиза в действие...за да обичам трябва да съм сигурна в човека и неговите чувства, и ако е изпълнено това, нямам повод за ревност(не че не мога да имам чувства без да съм сигурна за чувствата на другия, но тогава просто няма смисъл от връзка, ако другия ги няма)...а ако усетя нещо нередно, предполагам ще почна да бъда адски мнителна и анализираща и накрая ще седнем да си поговорим, но избухване и т.н. мнее

а вече отделно за дразненето, коя как погледнал, ама той мисли ли си за незнам си какво...може би има някакъв шанс да се прояви при мен, но засега не ми е даван повод, така че незнам... ;д

[Hilary_]

Ревнувам го, защото нямам доверие НА НИКОЙ (без изключения) по простата причина, че прекалено много лошо съм видяла от доверието си към всеки ..
Признавам си, че не е правилно да го сравнявам с останалите и той да търпи това, което съм преживяла с тях, НО така съм свикнала и за мен е по - лесно да го оставя така, а всъщност ми вреди тооолкова много тази ревност ..
Хубавото е, че ревнувам само, когато обичам!!

[harizanowa]

РЕВНУВАТ САМО ЕГОИСТИТЕ!!!
Почти невъзможно е да не ревнуваме,защото по природа хората се раждаме егоисти.
Та,ревността е проява на егоизъм,иска ти се ти да си на първо място за човека,когото обичаш,да те обгръща с внимание,всеки ден да е приятно приключение и като видиш,че не е така просто откачаш може би не си заслужава да си с него/нея ,ако не е готов/а на всичко за теб без условия.
Ако за него/нея е по-добре ти да не си в живота му/и ,по каквато и да е причина,не го мрази,не отвъръщай с отмъщение и интриги,защото това не е истинска любов,знам че това може да те съсипе да те доведе до нервна криза дори до самоубийстово,за мен живот без споделена и истинска любов е безсмислен,по-добре да не живея,отколкото да живея в самота.......

[fenkaaa]

Понякога от любов,а понякога,просто защото приемаш този човек за даденост,свикнал си и искаш той да е само твой и завинаги.Е да,ама не става понякога така.

[ShtrudeL]

РЕВНУВАТ САМО ЕГОИСТИТЕ!!!
Почти невъзможно е да не ревнуваме,защото по природа хората се раждаме егоисти.
Та,ревността е проява на егоизъм,иска ти се ти да си на първо място за човека,когото обичаш,да те обгръща с внимание,всеки ден да е приятно приключение и като видиш,че не е така просто откачаш може би не си заслужава да си с него/нея ,ако не е готов/а на всичко за теб без условия.
Ако за него/нея е по-добре ти да не си в живота му/и ,по каквато и да е причина,не го мрази,не отвъръщай с отмъщение и интриги,защото това не е истинска любов,знам че това може да те съсипе да те доведе до нервна криза дори до самоубийстово,за мен живот без споделена и истинска любов е безсмислен,по-добре да не живея,отколкото да живея в самота.......

лол
Не мисля, че съм егоист. Както и не мисля, че ревността е проява на егоизъм. А това са самоубийствата изобщо няма да го коментирам. Ревността е деградивно чувство, което те разяжда и трови много бавно и много мъчително. Щях да бъда хипер щастлива, ако не бях ревнива. Състоянието ми е направо болестно и го ненавиждам, но не мога да го контролирам. Хубавото за околните е, че не правя скандали и се старая всячески да няма проявление. Лошото за мен е, че ми се скапва душичката вътрешно..

[draid]

Ревността била егоизъм, била в следствие на несигурност - бл, бла, бла... отегчих се. Ревността си е нормална човешка емоция, породена от недоверие към околните и чувство за собственичество и прочие.

[x7aZzy]

РЕВНУВАТ САМО ЕГОИСТИТЕ!!!

Не съм съгласна.
Аз съм егоист и не ревнувам. Никога не съм - нито приятелите си, нито гаджетата, никого.
Има разлика в това да си егоист /да обичаш себе си/ и в това да си несигурен. Не виждам нищо общо.

draid, според мен ревността е породена от недоверие, но не към околните, а към себе си. Искам да кажа - аз нямам доверие на голяма част от хората, които ме заобикалят, но в никакъв случай не ги ревнувам (wtf?). И какво му е нормалното?
Съгласна съм обаче за чувството за собственичество. Хора, научете се, че никой не ви е длъжен и че само защото сте във връзка не означава, че имате някакви “права“ над другия. Като го осмислите това, ще видите колко е безполезна ревността.

[ShtrudeL]

Хора, научете се, че никой не ви е длъжен и че само защото сте във връзка не означава, че имате някакви “права“ над другия. Като го осмислите това, ще видите колко е безполезна ревността.

Ех... аз това отдавна съм го осмислила, ама не действа. Хората не си принадлежат. По света има милиарди други женски, които някои от тях са в пъти повече от мен (не го казвам заради ниско самочувствие) и винаги, ама винаги може да се появи някоя прекрасница на хоризонта. Това го осъзнавам и разбирам. Всъщност смятам, че да кажеш на половинката си, че е свободна да прави каквото си иска с друг/а, е огромен признак на обич. Разбира се, ако го заявиш без лоши чувства, без да ти тежи. А още по-хубаво е, ако той/тя го знае това и не поглежда друг/а. Някак... страшно мило е да кажеш на птичето в 'клетката', че е свободно и може да отлети където си иска, да му отвориш вратичката, а то да се върне при теб.
Ревността води със себе си нещата, които най-много не обичам и ме натъжават - злоба и яд/гняв. А тея работи толкова много съсипват всичко. Радвам се, че не ги изпитвам, а за сметка на това ми се къса сърчицето.

[x7aZzy]

По света има милиарди други женски, които някои от тях са в пъти повече от мен (не го казвам заради ниско самочувствие) и винаги, ама винаги може да се появи някоя прекрасница на хоризонта.

О, естествено, че е така! Много ясно, че има по- красиви, по- добри, по- интересни и т.н. Но това не е състезание. Поне аз не приемам връзките така. Това, че има някой, който е повече от мен, не ме притеснява особено. Камо ли е повод да се тормозя, да се притеснявам, да рева, да досаждам, да се мъча и да ревнувам. Просто прекалено много държа на себе си, за да си го причиня.

Някакво странно ми е как хората като се обвържат и почват да налагат правила. Не трябва да изневеряваш, не трябва да общуваш с противоположния пол, трябва да се чуваме поне по 100 пъти в денонощието, не трябва да обръщаш повече внимание на приятелите си отколкото на мен, бла бла. Смешно е. Никой не може да забрани нищо на никого, нито някой е длъжен на другия.

Като ревнувате, ограничавате свободата на другите. И си хабите нервите.
Не си заслужава. Колкото и да обичате някого, ревността НЕ е любов.

[Lisinka]

Всеки си има различчен характер.Едни ревнуват,защото обичат.Други,защото им липсва такава обич,трети,защото се мислят за притежатели ) При мен лично е,защото обичам и то много!

[ShtrudeL]

О, естествено, че е така! Много ясно, че има по- красиви, по- добри, по- интересни и т.н. Но това не е състезание. Поне аз не приемам връзките така. Това, че има някой, който е повече от мен, не ме притеснява особено. Камо ли е повод да се тормозя, да се притеснявам, да рева, да досаждам, да се мъча и да ревнувам. Просто прекалено много държа на себе си, за да си го причиня.

Някакво странно ми е как хората като се обвържат и почват да налагат правила. Не трябва да изневеряваш, не трябва да общуваш с противоположния пол, трябва да се чуваме поне по 100 пъти в денонощието, не трябва да обръщаш повече внимание на приятелите си отколкото на мен, бла бла. Смешно е. Никой не може да забрани нищо на никого, нито някой е длъжен на другия.

Като ревнувате, ограничавате свободата на другите. И си хабите нервите.
Не си заслужава. Колкото и да обичате някого, ревността НЕ е любов.

Аз не забранявам нищо и не харесвам думичката 'трябва' и съответно 'не трябва'... и въпреки това съм ревнива, но си го преживявам самичка, защото и аз самата не понасям това чувство..

[jghgh]

защото имаме чувство за собственост,
защото искаме човека само за себе си,
не осъзнаваме, че нямаме права над никого, а и дори да го осъзнаваме, не искаме да е така, някак си не можем да приемем тази истина, искаме другия да си е наш, като препикано храстче.

общо взето това са елементарните причини.

[draid]

Не съм съгласна.
Аз съм егоист и не ревнувам. Никога не съм - нито приятелите си, нито гаджетата, никого.
Има разлика в това да си егоист /да обичаш себе си/ и в това да си несигурен. Не виждам нищо общо.

draid, според мен ревността е породена от недоверие, но не към околните, а към себе си. Искам да кажа - аз нямам доверие на голяма част от хората, които ме заобикалят, но в никакъв случай не ги ревнувам (wtf?). И какво му е нормалното?
Съгласна съм обаче за чувството за собственичество. Хора, научете се, че никой не ви е длъжен и че само защото сте във връзка не означава, че имате някакви “права“ над другия. Като го осмислите това, ще видите колко е безполезна ревността.

Доверие имам само на себе си и на никой друг.

[sun_]

защото сме егоисти