Аз лично в началото МНОГО ревнувах моя!!!
Просто нещата между нас се развиха хипер бързо ...
А причините да го ревнувам си ги създавах аз:
1.На екскурзията,на която се сближихме и станахме толкова близки приятели (САМО приятели),той все още беше с първата си (и единствена) сериозна приятелка,но бяха пред края на връзката си ... Той още тогава започна да ми показва (че дори и доказва),че има чувства към мен.Беше нещо като любов от пръв контакт (казвам контакт,защото сме се виждали стотици пъти,защото бяхме от едно даскало,но не бяхме си казвали и "Здрасти" до тогава).
След 5 месеца,когато тръгнахме,все си мислех,че щом с мен се "зарибяваше" докато беше с друга,значи и сега може да го прави.(в последствие ми доказа,че това няма как да стане)
2.Последните му 2 приятелки (включително и тази от по-горе) имат роднини в Сребърна,където той ходи доста често и се бях филмирала,че може да направи нещо.(в последствие разбрах,че и това не би направил)
3.Ревнувах,защото чувството ми за собственост е огромно!!!
4.Ревнувах,защото в предишните ми по-сериозни връзки към края винаги съм си позволявала да изневерявам,два пъти и на мен са изневерявали и така ...


Общо взето е това
Сега го ревнувам значително по-рядко ... Дори прекалено рядко,но това е,защото за 7 месеца той успя да ме накара да повярвам,че не всички момчета са "женкари" и че има момчета,които искат да са само с едно момиче.