Проблем с общуването

[Mitkoni]

Напоследък преди да свърши учебната година забелязах колко сплотен е моят клас-постоянно си говорят,събират се извън училище,общо взето се забавляват заедно.Аз странича от компанията и разговарям с 3-4 човека от класа,но и с тях не разговарям много.Имам чувството,че не съм им интересен...примерно говорим си за най-новата компютърна игра,темата свършва и не знам как да отворя нова тема.Този с който съм говорил и той нищо не казва.Също така водя само повърхностни разговори(примера с компютърната игра).Искам да стана по-общителен въпреки че хората от класа ми знаят,че съм мълчалив.За всичко това съм си виновен аз понеже като бях по-малък бях глупав и седях само пред компютъра.Това сигурно е повлияло на развитието ми.На 16 години съм.

[filmimilmi]

Просто се приеми такъв какъвто си вместо насила да се мъчиш да бъдеш онова, което ти се иска. Реално погледнато за какво ти е целият випуск да те познава? С хубава или с лоша слава, ако спечелиш популярност за какво ще ти е? Нима мислиш, че всички, които ще те познават ще са ти приятели? Концентрирай се върху това да закрепиш връзките си с шепа хора, но поне такива, с които си заслужава да общуваш. А и героите на гимназията най-бързо се забравят, нямаш нужда от излишна цифра хора, които да те забелязват. Бъди какъвто желаеш да си бъдеш. И да нямаш много контакти, не се подценявай, че едва ли не си тъп както сам каза за себе си, или пък си почти аутсайдер. Истината е, че на никого не му пука какъв си, нито пък има изисквания какъв да бъдеш, за да открият в теб истински приятел. Докажи се пред шепа хора вместо в опитите си да намериш популярност да рискуваш това да стане с лоша слава. Бъди атрактивен по своему и не прави нищо само заради другите. Гледай себе си. Какво толкова, че играеш компютърни игри вместо да те влече това да бъдеш арогантен, забелязван с простотия или нещо друго? Просто се занимавай със собствените си интереси. Никого не гониш и никой не е тръгнал да те гони. Ако в компания пък не можеш да се отпуснеш, замисли се каква е ползата да се спичаш от това, че си малко по-различен от останалите? И нима всички трябва да са еднакви? Едни са по-затворени, други по-отворени, но в крайна сметка всеки си има силни качества. Ти просто не искаш да покажеш своите силни страни защото се страхуваш, че всъщност са слаби в сравнение с тези, които другите имат. Подценяваш се мислейки си, че каквото й да кажеш ще е някак смешно и незначително ако другите му поставят оценка? А защо ти е чуждата оценка за това какъв си? За да си общителен просто трябва да превъзмогнеш тези глупави страхове, че чуждото мнение е много важно. В компания се включвай така както ти идва от вътре, не мисли много преди да кажеш нещо, бъди по-импулсивен и макар понякога да изръсиш по някой друг бисер, то поне ще напомняш на останалите, че и ти си част от отбора, а не просто от декора около тях. По такъв начин ще те забележат. Като не се страхуваш да бъдеш себе си!

[LipSy]

Ти сам трябва да се опитваш да заговаряш хората, когато си в една компания. Дори и ти да не се включваш много много в разговора там усмихвай се, ако темата е смешна и ти се засмивай, отронвай по една-две думи. То няма пък и нищо срамно, ако си мълчиш. В крайна сметка и аз така като съм в една компания и като не намеря какво да кажа по темата и аз си мълча. По някой път още преди да излезеш отвкъщи си намисли няколко теми за какво искаш да разговаряш с хората. На мен в повечето случаи така ми идват на ума различни неща и после като към навън и започвам да говоря за тях. Не е толкова страшно!

[themusicinme]

Не е добре мн да мислиш какво да кажеш, така става по-трудно. Понякога е важно да кажеш нещо, пък каквото и да е. Ако не им се стори интересно, техен проблем, не го взимай навътре.