Да, да, даа !!
Аз тренирам волейбол от една година и прогреса който направих е уникален , колкото и нескормно да звучи. Не обичам да съм в сянката на другите, не обичам да седя на пейката .. След 3тия мач станах твърд титуляр и дори една от силите на отбора. Станахме първи за региона, вече имаме спечелен медал. Вече амбициите на отбора са други - да стигнем възможно най-далеч за купата ма Франция, като се има предвид, че този сезон изгубихме всички мачове, отпаднахме в най-ранна фаза.
Другото, което е, че най-сетне преглътнах височината си - 178. Хич не ми пука, дори се кефя да съм над другите