- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Как се лекува разбито сърце ?
Точно.Потърси нов и няма да сгрешиш.Емоции от всякакъв вид и преживявания са от полза.Първоначално написано от valdesbg
Занимавай се с нещо, което няма да ти напомня за него![]()
I roll big like a superstar
I smoke big like a superstar
Bitch I'm a superstar
Въпреки всички хубави съвети,които и дадохте,пак няма да го преодолее.Но само за сега.И аз съм преживяла същото нещо..Мислих си,че никога няма да го забравя,всяка нощ плачех,мислейки за всички хубави моменти.Чудех се как да върна времето,но няма смисъл.Това го разбрах много скоро.Просто си дай малко време и се опитай да си намериш друг,който да те заслужава и да не те кара да плачеш.![]()
Най-хубавите неща в живота ни се случват тогава,когато най-малко очакваме.
Тя ще си седи вечно на тоя крайъгълен камък, ако зависи от нея. Не за друго а защото не иска да продължи напред. Живее в миналото.Първоначално написано от xdennyx
А в тоя случай - няма какво да направим ние, хората от настоящето, нали? (:
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
чувствам се празна, куха от вътретой продължава и се занимава с някви кyрви а аз стоя на едно място и тъпча
![]()
If I played you like a toy?
Не стой в това да си припомняш минали моменти има някакъв сантимент,но те с нищо не ти помагат да се справиш с това което те измъчва.Забряваш миналото и продължаваш напред иначе мненията ти като това ще нараснат.Първоначално написано от buuu
Като чета тази тема,все едно виждам себе си преди една година,имах чувството,че целия свят свършва,че едва ли не повече абсолютно никой и нищо няма значение,самосъжалявах се,обвинявах се,но нищо не можех да променя,докато изведнъж не се осъзнах и си казах-добре на него не му пука изобщо за мен,а защо аз трябва да страдам,да се измъчвам и да се затварям и отблъсквам другите хора от себе си.И сега по същото време вече отново съм щастлива с друг човек,наистина времето лекува.Ако ти самата не приемеш промяната и всячески отблъскваш настоящето за сметка на купчинка стари спомени,няма кой да ти помогне,замисли се,че може би това е било за сметка на нещо по-добро.
не знам мила, трябва да не мислиш за това.
излизай с приятели и такам. . .
не знам иначе![]()
пп: на мене оше не ми е минало и нали знаеш, че когато едно сърце е било разбито веднъж, няма начин да ти го разбият отново, защото това ще ти остане за цял живот.![]()
ами със времето се лекува как да се лекува.. ;]
ВРЕМЕТО ЛЕКУВА!!!!!Опитай се да го преживееш...може да е трудно,но животът продължава
![]()
Едно шише ракия ща опрай.
Temet Nosce
벨야카
Buuu,мила не стой затворена у вас постоянно,това още повече ще пр**бе психиката ти,особено ,ако не си със силен характер.
С времето всичко минава![]()
http://www.youtube.com/user/Michelle...15/rOCzQ3pKGvk
Шофирай разумно- стигни жив!!!
Пряк отговор на зададения въпрос - С трансплантация
не драматизирай толкова.
и аз тва се питам от почти 2 години,ама сигурно след още 2 ше ми е минало![]()
Любов с любов се забравя.![]()
Жената с характер ,плаши слабите мъже,
но подлудява силните..! ~
Много гадно, помня темите ти за това как мислите да работите заедно в слънчев бряг през лятото, за това колко много го обичаш и всичките ти мили мнения свързани с него.Наистина е много жалко, че сте се разделили.И моето мнение приключи миналия месец на 7ми и бях изпаднала в неописуема депресия, но събрах сили и продължих напред.Само времето ще ти помогне, нищо друго според мен, а същевременно с това се опитай да продължиш напред, било то сама или с някого.Късмет ти пожелавам и дано скоро не усещаш тази празнота вътре в теб.![]()
Със златна карта и бутилка Джони. (помага)
— Никога не съм търсил щастие. Кому е нужна щастието? Аз търсех наслаждение.
— И намирахте ли го, мистър Грей?
— Често. Твърде често.
Алкохол
Трудно се преживява разочарованието от първата любов. И аз съм минала по този път и напълно те разбирам и знам как се чувстваш в момента. Не ти се яде, не ти се спи, не ти се прави нищо и ако има как би стояла цял ден в леглото, гушнала мечето му и обляна в сълзи... Спомените се връщат и те нараняват с всеки изминал ден все повече и повече и имаш чувството, че без него живота ти няма смисъл... НО всичко ще се оправи, бъди сигурна! Трудно е и изисква време, но със сигурност ще отмине! Намери си някакво странично занимание, с което да си отвличаш вниманието и да не мислиш за него, макар че не помага особено... но все пак опитай. Излизай повече и по-често с пирятели, гледай да се забавляваш, дори и на сила...
Преди време една наша съфорумка много ми помогна с един нейн пост.
Не знам дали все още влиза във форума, но ще си позволя да й цитирам мнението, дано няма нищо против
"Но искам и аз да ти кажа нещо. Ако ще те успокои - преодолявала съм момче година и 6 месеца (точно година и половина) и то без дори да сме имали нещо, така че - не си рекордьорка, и по-зле от тебе има. За всяка раздяла ми трябват около 12 месеца, много зле е работата.
Пробвай пък с психолога, може наистина да ти олекне.
Но и ти самата се старай повече - сигурна съм че трябва още да се потрудиш - що за слаба воля наистина? Помогни си сама, помогни си КАЧЕСТВЕНО! Не си мисли че всичко си опитала, изстискай се на макс и без "Не мога" - тук е по-скоро "Не искам" и ми намирисва на упорито вкопчване в една идея (да бъдете отново заедно, да сте щастливи, същевременно колко нещастна си ти и колко отвратително е всичко).. Минала съм и да не кажа, минавам през това. Изгради си чувство за реалност. Не се вкарвай във филми и в болезнени идеи че ТРЯБВА да сте заедно, че животът е много гаден, и т.н. Минало и това е..
Е, не съм аз най-точният човек който да го казва, но наскоро осъзнах че човек и да съжалява, и да не съжалява, трябва да изхвърли някои хора от живота си. Аз например - до вчера яко страдах за един от най-невероятните ми бивши приятели (на фона на келеметата - най-невероятния!<33). Ама ме полъха едно чуство, такова хладничко - казах си: "И кво? Наистина го няма. Cъжалявам че го няма и че го изгубих. Но като съжалявам и се тръшкам к'во? Да не би да се върне, минаха месеци вече. Да го беше направил досега..."
Приемай ги философски нещата - няма да е твой, ми няма да е твой. Не спичай! Гледай само напред. САМО И САМО НАПРЕД. Просто няма смисъл да се връщаш 20 нива назад. А ако тръгнеш с него пак, какво? (има ли някакъв шанс изобщо? Confused) Само се връщаш миналото. Връщаш се назад, един вид си изоставаш в развитието. Бъди силна и преодолей това препяствие - неговата липса. ВИЖ че можеш и без него. УБЕДИ СЕ В ТОВА.
Продължавай, стискай зъби и нека основното ти мото е "Нека не съм жалка!".
Знам че е трудно, момиче. Безумно трудно е.
Едва се държиш на крака, не ти се яде, не ти се пие. Би дала всичко да си седиш само в леглото, изобщо не ти се става и в мозъка ти се въртят мисли: "От нищо няма смисъл.." И едва ли не, той е спасението.. Ма недей така бе! Недей! Банални неща ще ти кажа - ама 1во - не е единственият, и 2ро - времето лекува, но и ти трябва да се потрудиш. Просто стига с тва "Не мога" - не мисли за него и толкова. Примири се с фактa че няма да бъде с теб, ОСЪЗНАЙ тази простичка реалност, убий последната надежда че някога нещо ще стане отново и си ти. Винаги съм мислела че осъзнаването и ПРИЕМАНЕТО на един проблем/факт, е крачка към преодоляването му.
И яж, момичееее! Храни се, движи се, спортувай...
Горе-долу експертно мисля че след още няколко разбивания на сърцето ще осъзнаеш че да живееш като мърша не ти прави чест. Мисията ти в тоя живот е да оцелееш, не да се жалваш и да изглеждаш жалко. Ти си красива, виж се в огледалото. Ама като си усмихната си по-хубава, а не изпита от плач, с тъжни очи и нещастно изражение...
Я от утре стани, насила се усмихни или пък наистина се усмихни на нещо весело! Направи си нещо вкусно за хапване. Не си и помисляй да ти мине през главата някоя песимистична мисъл. Не се влачи като мъртъв човек - така само си подсилваш депресията. Опитвай се физически да се поддържаш добре, за да се чустваш добре и психически.
Ей, най- ме е яд красиви момичета да се влачат като мърши, слабички, с нещастни изпити лица, "не ми се ядеее, не ми се пиеее, o0o, за него мисляяяя".
Айде бе, мацка, да не е последния? Я продължи напред.
Никoй не е незаменим. Всеки е заменим."
Поста й съм си го запазила във файл на компютъра и тези нейни думи до ден днешен ми помагат като се сдухам заради момче. Дано и на теб помогнат! И не забравяй - най-важното е да вярваш, че всичко ще се оправи!
Поставянето на предпазен колан отнема 7 секунди от твоят живот - изживей го целия!
Шофирайте внимателно! Нека кажем НЕ НА ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА!
GossipGirl89, това е мой пост преди година.
Много се радвам, че си го запазила.Благодаря ти, въпреки че като прочетох темата на момичето, не знам дали ще й помогне. Истинската любов наранява по-дълбоко и тъгата се 'застоява' по-дълго в сърцата ни.
Явно тогава съм си вярвала малко повече, въпреки че за много неща съм съгласна все още - като например, че от мъка човек не трябва да се запуска, и че е повече от задължително да се "побутва" сам, а да не оставя всичко на времето.
Авторка: много добре разбирам как се чувстваш - тъгата е вътре в теб. След истинска силна любов и подобна раздяла светът наистина става празен и всичко ни се струва безсмислено.
За тази една година се убедих (откакто съм писала мнението), че наистина някои неща искат време. Болката ще мине за X време, ако си била истински влюбена, а ти си била. Винаги е по-добре да се побутнеш, да съкратиш времето и да плюеш на миналото - какви грешки си правила, какво е щяло да бъде, ако.. и т.н. В крайна сметка каквото е направено, е направено. Ако няма какво да се подобри, няма и смисъл от жалене.
Какво можеш да направиш в случая, и можеш ли изобщо нещо?
Можеш ли да си го върнеш, можеш ли с магическа пръчка да направиш така, че сърцето му пак да те обичА (в сег.време) и да не е "като останалите"? Можеш ли?
Не можеш.
Можеш ли да върнеш твои/негови грешки назад и пр. Не.
Винаги е много тъжно и сдухващо, но нещата стоят по точно този начин. Свикваш с болката и гледаш да се разсейваш.
И отделно съвет за любителите на сериали и сложни връзки и взаимоотношения (от рода на - винаги има драма, винаги има раздели и събирания) - никога не се връщайте към връзки, които вече са приключили. Все още гледам на това като на забавяне на развитието на една личност. Щом нещо е приключило,има за какво и така е трябвало да стане - имал си отношения с партньора, научил си нещо от него и връзката ви и толкова!, а не да дъвчете още и още, да се връщате обратно един при друг при изхабени отношения. Все едно се връщате година или месец назад, вместо да изберете по-трудния, но доста по-мъдър път.
А, и още нещо - след повторно събиране раздялата е още по-ужасна, само казвам.
Не се изкушавай да си го връщаш, ако няма никакъв смисъл!
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
jghgh, да постът е твой и се надявам, че няма проблеми, че съм го цитиралаЩях да напиша и ника отдолу ама просто го бяха забравила
Много ми помогна тогава и до ден днешен също ми помага в по-кофти моменти
Благодаря!
Поставянето на предпазен колан отнема 7 секунди от твоят живот - изживей го целия!
Шофирайте внимателно! Нека кажем НЕ НА ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА!