От както се разделихме с приятеля ми / ще стане месец на 7ми/ не съм писала тук.. а само като се сетя колко често писах в " Какво бихте казали на гаджето си в този момент " .. еми да казахме си всичко и ВСИЧКО приключи. Налягат ме едни мъчителни мисли ...
Но ето ме пак тука .. в 12 и половина вечерта , чудейки се как да обесня всичко което ми се върти в главата и всичко което ме разкъсва ,ама бая яко , отвътре...
Той .. той беше този на който дадах всичко което имах , този на който подарих сърцето си , този който допуснах тооолкова близо, този на който позволих да стигне го леглото ми, този който омая главата ми , този който ме обичаШЕ , и който аз ОБИЧАХ,този който през първите 4 месеца беше СЕБЕ СИ , ЕДИНСТВЕНИЯ , НЕПОВТОРИМИЯ , а през следващите 2 се превърна в един от тях.. и ме нарани с детските си постъпки и безотговорни действия , Tази връзка беше по-различна..беше нещо красиво..истинско..усещах как и двамата не можехме един без друг..разделяхме се за 30 минути и вече си липсвахме..какво да кажа...беше като приказка, всеки един момент ми беше скъп, безценен.Можех с часове да стоя, да го гледам и да си мисля колко се гордея с него..и отсреща получавах нужното, дори и повече. сякаш аз бях центъра на света му..и той на моя.
Сега когато вече не е мой.. припознавам всички в него.. всичко ми напомня за него.. убива меее , където и да ида каквото и да правя , всички спомени ме преследват, когато го видя изтръпвам и ми се разбърква стомаха , а очите ми се пълнят със сълзи .. нз какво да правя вече .. Как се лекува разбито сърце? Сърце пострадало от първата любов? Няма да го забравя, не мога , а и ми изглежда невъзможно .. мъчи ме страшно мого .. още мечето ми стои на леглото и още си нося камънчето от него .. още снимките са ми в компа и още плача с глас.. Няма ги силните чувства вече, остана само празнотата, да това е чувствам се празна , всякъш с него си е отишла и част от мен ... НО ВИНАГИ в сърцето ми ще има някаква част и за него..
Просто исках да споделя.. страшно тежко ми е .. всеки ден главата ми се пръска просто , а аз не мога да направя нищо, дори нз къде да ида и какво да подхвана да върша , не ям , абе някво еднообрразие , като робот съм , едни и същи спомени .. всеки ден . Помощ