Отговор в тема
Първо искам да се извиня, че отново ще ви занимавам с моите глупости, но в последните месеци ми се насъбра доста и просто имам нужда да споделя, по възможност и да получа съвети, дори и критични.
2010 е най-лошата година в живота ми.Преживях какво ли не за тези няколко месеца.Смърт на близки хора, болести, операция, лежане по болници и т.н, имах само едно истинско нещо в живота ми и то беше именно приятеля ми.Обичах го до смърт, той също ми се кълнеше в любов до гроб, а в същото време ме манипулираше най-безсрамно, без дори да усещам това.Държеше се ужасно към мен, викаше ми, случваше се и да ме удря и така до миналия месец, когато на мен ми писна да го търпя и спрях да го търся.Подхвърлих инициативата в неговите ръце, та видиш ли, може да се усети, може някакво чувство да го подтикне някак си вътрешно и да ме потърси.Да, но това останаха само надежди.Той проведе разговор с мен, а аз бях толкова наранена и изстрадала, че мислих, че не може да стане по-лошо.Дори не знам как се изплъзнаха от устата ми дума за раздяла, които той веднага прие и край.Всичко свърши.Цялата ни история, цялата приказва, в която живях толкова време се срина за броени минути.Каква бе тази наша любов ? Всичко заблуда ли беше, лъжа ? Както и да е, опитах се да приема всичко и да продължа напред.Все пак хората казват, няма незаменими, има незабравими.И може би този човек ще живее дълго време в мен, но какво мога да направя, цялата ни връза беше един фарс.Да се върна там, където не получавах нищо ли ? А и както писа една наша съфорумница в една тема - "веднъж разбият ли ти сърцето, втори път няма да има".С тази мисъл се утешавам и до днес.И въпреки всички сълзи и цялата тази болка аз наистина събрах сили, вдигнах главата си гордо и продължих, без да гледам назад.
Скоро след раздялата се запознах с едно момче.Приятел на мои приятели, но и доста по-голям от мен.Доста, доста . . 5 годинки, но за мен това е доста.Не ми направи кой знае какво впечатление, минаваха дни и от въпросните ми приятели разбрах, че момчето се интересува от мен, пита разпитва и прочие.Не обърнах внимание, бях обсебена от болката и всичко ми минаваше като ня филмова лента.Мина още време и момчето направи опити да разбере дали имам някаква симпатия към него чрез общите ни приятели.Бях категорична, не исках нищо с това момче.От една страна той е доста по-голям от мен, а от друга стоеше страха да не остана отново наранена и сама.Не знам как се случи, но след броени дни аз започнах да мисля за това момче.Да се чудя дали имаме въдеще заедно, а всъщност няма какво да се лъжем.Момчето е точно мой тип.Ужасно красив е и много добър и трудолюбив.Но този мой страх, който вътрешно ме разкъсва не ме оставя да дишам.Постоянно се питам какво би станало, ако започна да излизам с него, поискам нещо по-сериозно с това момче, а нещата не се получат.Дали няма да се срина емоционално, този път напълно и дали и този път ще имам сили да продължа напред.Тези мисли ме съсипват.От страха в мен се появява и срама, а не съм такова момиче, не съм никак срамежлива, но видя ли това момче губя и говор и картина.За да види, че все пак мога да се престраша реших да му пиша смс, в който да го попитам дали иска да излезем и така направих първата крачка, но след смс-а ми, последва негов смс с отказ.Имаше работа на следващия ден и пишеше, че ще ми се обади да се чуем.Е обади се, поговорихме си и каза, че ще ми се обади за кафе.Чудя се, ако се обади да изляза ли с него, въпреки че усещам, че това момче е за мен и че ще имаме бъдеще заедно.Но вътрешно изпитвам и вина, че месец след раздялата с човека, когото обичах, аз изпитвам симпатия към друг съвсем нов човек.Този страх и тази вина, тази разлика в годините ме съсипват.По цял ден мисля за този човек, но и вътрешно ме изгарят толкова въпроси.
Не издържам вече, изпаднала съм в жестока депресия и имам нужда от човек, който да ме разбира и който да бъде до мен, но как да надмогна всички въпроси, които ме измъчват и да се отпусна.Та и защо не аз да му звънна . .
Съжелявам, че темата е доста дългичка, но исках да опиша събитията от последните месеци и да ви дам ясна представа за това как се чувствам и да разберете какво точно се е случило с мен и защо така отчаяно се нуждая от подкрепя и съвети.Благодаря на всички, които ще прочетат темата и ще ми дадат някакъв съвет или просто ще окажат някаква подкрепа.Благодаря и на всички изказали мнение, колкото и критично да е то.
Знам как се чувстваш.Вдигай нагоре главата и продължавай напред.Знам че се страхуваш да се впуснеш в нова връзка,но това е по-добре от колкото да си сама.Съветвам те да тръгнеш с новото момче.Дано нещата м/у вас се получат.Късмет и много любов за напред
Ако те е страх да не бъдеш пак наранена това означава да си сама цял живот... опитай с това момче, няма от какво да се срамуваш. Бившият не е бил за теб, не съжалявай, че се е получило така, просто му е било дошло времетоискрено се надявам всичко да е ок
Благодаря много.Наистина ми олекна малко или много, за което съм искрено благодарна.
Защо винаги става така?
Защо любовта не е вечна и трябва да страдаме?
The blood that binds us ..till death unites us
Защото любовта е пълен ташак и просто живота е такъв ,всичко е временни интереси . Точно в такива моменти се осъзнава суровата действителност . От цялата работа можеш да си направиш един извод и тои е : Мачкай сичко без да трепваш . Споменът винаги ще седи сълзите няма да си отидат просто ги запази за себе си вечер като си легнеш .
Дай шанс на момчето
Я се успокой. Очевидно е, че това момче не е държало на теб, щом се е държало по този начин (викане, удряне и прочие - като някой селски "пичага") и това, че ти се е клел в любов не значи нищо. То и по телевизията ти се кълнат, че продават най-вкусния снакс, ама не е така, нали? Щото иначе шяха да са 100 най-вкусни снаксове. Не си струва да позволяваш на хора, които НЕ си струват да ти разбиват сърцето. Това трябва да го оставиш привилегия на тези, които наистина е имало смисъл да стоят с теб. Ясно, че ти е гадно, възлагала си надежди, явно си сбъркала - нормално е, малки сме всички още - грешим. Просто изобщо не си и помисляй да седиш сама и "разбита", щото зарад тоя мухъл няма смисъл и една носна кърпичка да изхабиш, честно.
ПП. Като ти стане гадно, че сте скъсали си представи какво щеше да е, ако бяхте останали заедно: щеше да си да речем 40-годишна с 2 деца, които реват като татко се прибере от страх, че ще ги набие, а ти готвиш, чистиш, переш и се молиш да не се е напил тая вечер. Гадно, а? Я сега си намери някой, който знае как се уважава момиче.
Според мен трябва да започнеш нова връзка с това момче и да забравиш за винаги миналото си,то така или сначе неможе и няма да се промени.Както казват старите хора,минало-заминало, гледай само в бъдещето и недей се обръща назад.3аслужава си да пробваш с това момче.
Благодаря много на всички ви за подкрепата и разбирането.
Bellatrix всъщност си много права и казаното от теб ме накара да се замисля за времето прекарано с него.За всеки един скандал и всяко едно спречкване, блъскане от яд и всеки един шамар.Чак сега осъзнавам каква грешка е било да търпя всичко това, но явно любовта наистина е сляпа.
Отлично те разбирам. Но горе главата. Минала си през куп гадни неща, същевремнно са ти разбили сърцето. Не се тревожи. Това е част от живота ни. В крайна сметка поне си осъзнала, че няма смисъл да гледаш назад, щом не си получавала, каквото искаш. Момчето те е манипулирало, значи нищо не си изгубила. Напротив. Сега се чувстваш сама, наранена, изпълнена със страх. Но аз те съветсвам да рискуваш. Да се бориш за щастието си и да не спираш да го търсиш. В крайна сметка след всяка буря изгрява слънце. Може да звучи като клише, но си е напълно вярно. Горе главата. Всичко ще се нареди. Успех от мен!
А бе отдавна, беше тъжна вечер.
Поредната... Да знаех само аз,
че в утрото не ще те видя вече,
че ще бъдеш мъничка звезда...
Наивна си просто,защо пък трябва да се чувстваш така,като си приключила с него.Излез със новото момче,но имай 1 на ум,отначалото всички сме добри,после половината си показват рогата.
VinDiesel, да може би и това, че му се доверих и му вярвах сляпо ми изигра лоша шега, но не съм наивна, повярвай ми.Такъв човек съм, че много трудно се доверявам на хората, анализирам всяко нещо, гледам го от всичките му ъгли, просто съм идеалистка и винаги се старая всичко свързано с личния ми живот да е идеално и перфектно, но понякога стават и фалове.Както казах, любовта е сляпа понякога.Определено имам вина, за това че му се доверих до такава степен и повярвах на празните му думи, но човек се учи от грешките си и искрено се надявам да не допусна отново тази грешка.
В момента дори не ме боли толкова самата раздяла, от колкото спомена за това, как изживявах всичко случващо се.Как лежах в болницата сама и преди операцията се молих само и единствено за това да не се обърка нещо и да си отида от този свят, защото и такава вероятност имаше.Как плаках седмици наред за смърта на толкова близък и важен за мен човек, човек, който ме е изгледал и както се казва е делил от хляба си, за да има за мен, а моята "голяма любов" с лекота преминаваше през дните, без да се заинтересува как съм, имам ли нужда от нещо.Без да му пука през какво преминавам и как се чувствам.Именно, зради това в момента ме боли.Че си въобразявам, че имам много, а същевременно съм нямала нищо в буквалния смисъл на думата.
Често пъти,когато се стремим към най-доброто,става точно обратното.Гледай на нещата малко по-повърхностно,без толкова задълбочени анализи и идеализъм.Така ще си в по-добро положение,да виждаш реално на къде отиваш или започваш да клониш..Първоначално написано от justonegirlwithonehope
Всеки с мнението си, благодаря, че исказа своето и ще се вслушам в думите ти.Дано има ефект и наистина тръгна към по-добра съдба и живот.Често пъти,когато се стремим към най-доброто,става точно обратното.Гледай на нещата малко по-повърхностно,без толкова задълбочени анализи и идеализъм.Така ще си в по-добро положение,да виждаш реално на къде отиваш или започваш да клониш..
Казвам го от личния ми житейски опит
Хей, момиче, сигурно ти е било много тежко, но помисли малко - трябва ли заради такива като бившия ти животът да е в застой? Излизай, забавлявай се, виж се с онова момче - гледай напред! Всичко ще се нареди, просто имай търпение
Аз също те съветвам да се пуснеш по течението с новото момче, но не тръгвай с никакви очаквания. Не мислси какво може да стане и как трябва да бъде, а само се отпусни и остави съдбата да си свърши работата. Ако ви е писано нещата ще се подредят и всичко ще е наред, ако ли пък не пак няма да се отчайваш - ще се усмихнеш и ще продиължиш напред
И не трябва да те тормози някакво чувство на вина за бившия - той не е бил човека за теб, сама знаеш по какъв начин се е отнасял, така че няма от какво да се притесняваш и няма причина да се виниш, че искаш нещо по-добро... Остави бившия в миналото
Поставянето на предпазен колан отнема 7 секунди от твоят живот - изживей го целия!
Шофирайте внимателно! Нека кажем НЕ НА ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА!
Благодаря много на всички ви.
А всъщност тези 5 години трябва ли да ме притесняват по някакъв начин.Попринцип не се притеснявам за разлика с годините, но този път някак ме е страх, не знам.
Всичко,което не ни убива ни прави по-силни.Продължавай напред и прави това, което смяташ за добре.Живота е твой и само ти знаеш как да си го изживееш.
... Обичам те Ники !~*> (h)
В някои случаи е по-добре да има малко по-голяма разлика във възрастта - 5 години не е някаква огромна - в смисъл, че се очаква човека да е зрял. На колко години е той?Благодаря много на всички ви.
А всъщност тези 5 години трябва ли да ме притесняват по някакъв начин.Попринцип не се притеснявам за разлика с годините, но този път някак ме е страх, не знам.
И както казаха преди мен - не влагай някакви надежди в това момче - каквото стане, не го мисли въобще.
Щом боли ,значи си жив !
Колкото повече ,толкова по добре!
Не многото години , а многото живот в малко години прави човека ценен. :P
Да обичаш, значи да намериш в щастието на друг своето лично щастие!
Обичам те !
Този страх ще те измъчва винаги , ако не продължиш.
Ясно е , че все някога ще си намериш ново гадже , защо не сега?
Сега ти се е отдала възможност , не я пропилявай! (:
5 години не са малко , но не са и много.
Не мисли за годините , те не трябва да са страх за теб.
Отдай се на връзката , не се тормози с излишни страхове. ((:
Успех!
Наистина си преживяла много за толкова кратко време...аз сьщо сьм преживяла тежки моменти и знам как се чувстваш.... наистина е много мачително но с времето и с подкрепата на малко истинсики приятели всичко ще е наред...а доколкото за момчето мисля че няма да е лошо да пробваш все пак всеки краи е ново начало ....!Пожелавам ти успех и много щастие....
Иу ниид а фреш ню старт
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
