Здравейте. Каня се да пиша от доста време. Нямам с кого да споделя и нямам от кого да получа идея кво да правя.

Накратко преди 3 години се запознах с едно момче. Бяхме в едно и също училище, но той е с 1 година по - голям. От начало ми допадна като приятел, но после започнах да чувствам нещо повече. Той е с доста странен характер ( по- срамежлив е явно), та затова общуването с него не ми е много лесно. Все още не съм му казала кво чувствам, просто защото мисля, че ще загубя и малкото приятелство което имаме. Всеки път когато го видя се 1 ми се забива нож в сърцето и мисълта, че нищо не може да се получи ме изяжда всеки изминал ден. Имам някви съмнения относно това дали има гадже, но ме е страх от отговора... И така 3 години си цикля на 1 място, не приемам никой друг до себе си с мисълта, че ако този, който харесвам разбере има вероятност съвсем да се отдръпне от мен. Има моменти, в които си мисля, че може и да не е безразличен, има моменти в които си мисля, че го дразня и това ми къса сърцето. Отвори ми се възможност да изляза с него и приятелите му, но не съм сигурна, че съм готова (колкото и тъпо да звучи, а може би ме е страх да не се изложа... ) .

Навсякъде, където отида или всяка песен която чуя ми напомнят за него... Не знам какво да правя. Най- близката ми "приятелка" постоянно ми повтаря "той едва ли те харесва/ тва дето го е направил нищо не е/ всичко, което си пишете е незначително" и от това боли повече.

Не сте длъжни да ми давате някви съвети, просто исках да споделя с някой, който надявам се няма да ме упреква.